VLC Media Player може да се използва не само за възпроизвеждане на видео и музика от компютъра.

Една сравнително малко използвана функция на популярния безплатен плейър позволява директно отваряне на интернет потоци, а в комбинация с отворения проект IPTV-org превръща VLC в своеобразен телевизионен приемник с достъп до хиляди публично достъпни канали от целия свят.

Функцията се нарича Open Network Stream и е вградена във VLC. В настолната версия на програмата тя може да бъде открита от менюто Media → Open Network Stream, а при Windows директният клавишен път е Ctrl + N.

Вместо потребителят да отваря видеофайл, записан на твърдия диск, в появилото се поле може да бъде поставен интернет адрес на поддържан видео или аудио поток.

След натискането на Play VLC се свързва със съответния сървър и започва възпроизвеждането.

Самата възможност не е нова и не представлява действително „тайна“ функция на програмата. Тя е част от мрежовите възможности на VLC от години. За много потребители обаче остава непозната, тъй като плейърът обикновено се използва за локални видеофайлове.

Особено интересна става в комбинация с IPTV-org – голям проект с отворен код, поддържан чрез GitHub.

IPTV-org представлява общност, която събира и организира адреси към публично достъпни IPTV потоци от държави по целия свят.

Самият проект не съхранява телевизионните предавания и видеосъдържанието на свои сървъри. Хранилището съдържа списъци с интернет адреси към потоци, които се предоставят от външни източници.

Точно тези списъци могат да бъдат заредени във VLC.

Основният плейлист на IPTV-org включва всички известни на проекта активни канали. Вместо да се добавя всеки поток поотделно, потребителят може да зареди целия M3U плейлист чрез Open Network Stream.

След зареждането VLC започва възпроизвеждане на един от наличните потоци, а пълният списък може да бъде отворен през интерфейса за плейлисти на програмата.

Така VLC практически се превръща в прост IPTV клиент, без да е необходимо инсталирането на специализирано телевизионно приложение.

Броят на наличните потоци е в порядъка на хиляди, като колекцията непрекъснато се актуализира. В нея има новинарски, музикални, културни, образователни, развлекателни, регионални и други телевизионни канали.

Едно от големите предимства е, че не е необходимо потребителят да зарежда огромния общ списък.

IPTV-org поддържа отделни плейлисти, организирани по държава, език, географски регион и тематична категория.

Това позволява например да бъде избран само списъкът за определена държава или само каналите от дадена тематична група.

Проектът поддържа и EPG – Electronic Program Guide, чрез отделно хранилище, което предоставя програмни данни за хиляди телевизионни канали от множество източници.

Има обаче важно уточнение по отношение на определението „безплатна телевизия“.

IPTV-org заявява, че събира публично достъпни интернет потоци, които според информацията на поддържащите проекта са публикувани от носителите на съответните права. В хранилището не се съхраняват видеофайлове или копия на телевизионните програми.

Това не означава автоматично, че всеки поток ще бъде достъпен за всеки потребител във всяка държава и във всеки момент.

Част от каналите могат да прилагат географски ограничения, други могат да променят интернет адресите си, а трети временно или окончателно да прекратят публичното си онлайн излъчване.

При толкова голяма и постоянно променяща се база неизбежно има и неработещи връзки.

Следователно потребителят не трябва да очаква преживяване, идентично с платена телевизионна услуга, при която доставчикът гарантира наличността на каналите.

Ако дадена телевизия не се зарежда, проблемът невинаги е във VLC. Възможно е самият поток вече да не съществува, адресът му да е променен, сървърът временно да не работи или достъпът да е ограничен за съответния регион.

Съществена е и разликата между IPTV технологията и пиратската телевизия.

IPTV означава просто предаване на телевизионно съдържание чрез интернет протокол. Технологията сама по себе си е напълно легитимна и се използва както от обществени и частни телевизии, така и от телекомуникационни оператори и лицензирани стрийминг услуги.

Правният въпрос зависи от това кой разпространява конкретното съдържание и има ли необходимите права за това.

IPTV-org посочва изрично, че неговото хранилище съдържа потребителски подадени връзки към публично достъпни потоци и че при проблем с конкретен адрес той може да бъде премахнат от проекта.

Затова услугата не трябва да се бърка с нелегалните IPTV предложения, които срещу заплащане или чрез съмнителни приложения обещават неоторизиран достъп до премиум телевизии и платени спортни канали.

Самият VLC също не предоставя телевизионните канали. Плейърът единствено възпроизвежда интернет потока, чийто адрес му е зададен.

На практика комбинацията е изключително проста: VLC осигурява плейъра, IPTV-org – организирания списък с публични потоци, а самото телевизионно съдържание идва от съответните външни сървъри.

Това обяснява и защо решението работи без регистрация във VLC и без традиционен телевизионен абонамент за самия плейър.

IPTV-org продължава да бъде активно развиван проект с голяма общност в GitHub, а освен основното хранилище поддържа база данни за телевизионните станции, API и инструменти за електронен програмен справочник.

За потребителите, които вече имат VLC на компютъра си, всичко това показва една често пренебрегвана страна на програмата с емблематичната оранжева пътна фуния.

VLC не е просто универсален плейър за файлове. С правилния публичен интернет поток той може да бъде и прозорец към хиляди телевизионни станции от различни части на света – без допълнителен IPTV софтуер, но с уговорката, че наличността на отделните канали не е гарантирана.