Европейската комисия подготвя сериозно затягане на правилата за достъпа на деца до социални мрежи, онлайн игри и чатботове с изкуствен интелект. Според проект на документ, с който Bloomberg разполага, новите мерки предвиждат въвеждането на минимална възраст от 15 години за създаване на самостоятелен акаунт без родителски надзор.

Предложенията са част от по-широките усилия на ЕС за защита на непълнолетните в дигиталната среда. Проектът все още може да претърпи промени преди официалното му представяне.

Според предвидената система децата между 3 и 13 години ще могат да използват единствено услуги, специално предназначени за деца, и при пълен родителски надзор. За тийнейджърите на 13 и 14 години ще бъде разрешен достъп до масови онлайн платформи, но при съществени ограничения. Сред тях се предвиждат дневни лимити за времето на използване и механизми за родителски контрол.

При навършване на 15 години потребителите ще могат да създават т.нар. самостоятелни акаунти, които не изискват родителски надзор.

Новите изисквания няма да засягат само традиционните социални мрежи. В обхвата им се очаква да попаднат услуги за онлайн игри и чатботове с изкуствен интелект, като компаниите ще трябва да предприемат мерки срещу функции и практики, които могат да насърчават прекомерна или пристрастяваща употреба.

Една от най-съществените промени е свързана с проверката на възрастта. Платформите, обхванати от правилата, ще трябва да удостоверяват възрастта на всеки потребител при създаването на нов акаунт чрез европейско решение за проверка на възрастта или чрез еквивалентен механизъм.

ЕС вече работи по обща европейска инфраструктура за удостоверяване на възрастта, която трябва да позволява на потребителите да доказват, че са над определена възраст, без да разкриват ненужно самоличността и други лични данни. Европейската комисия прие през април обща рамка за технологии за проверка на възрастта в ЕС, като целта е такива решения да бъдат широко достъпни до края на 2026 г.

Предвиждат се и допълнителни функции за безопасност, предназначени да ограничат злоупотребите, вредното съдържание и механизмите, които стимулират прекомерното прекарване на време онлайн. Подобен подход вече присъства в европейските насоки за защита на непълнолетните, които включват по-високи настройки за поверителност по подразбиране, ограничаване на контактите от непознати, промени в препоръчващите алгоритми и изключване на функции, стимулиращи прекомерната употреба.

Компаниите, които не изпълняват новите изисквания, ще бъдат изправени пред финансови санкции. Според проекта механизмът за прилагане ще следва подход, подобен на този при други ключови европейски технологични регулации, включително Закона за цифровите услуги (Digital Services Act) и Закона за изкуствения интелект (AI Act), при които санкциите могат да бъдат обвързани с глобалния оборот на компаниите.

Предвижда се платформите да плащат и надзорна такса, чрез която да се финансира контролът върху изпълнението на правилата от страна на Европейската комисия.

Подготвяните мерки идват на фона на засилващия се международен натиск за по-строга защита на децата в интернет. Все повече държави обсъждат или въвеждат ограничения върху използването на социални мрежи от непълнолетни заради опасения, свързани с психичното здраве, онлайн тормоза, вредното съдържание и пристрастяващия дизайн на платформите.

Европейската комисия вече подготвя и Digital Fairness Act, който трябва да засили защитата на потребителите в дигиталната среда, като специално внимание е отделено на непълнолетните. Сред проблемите, които Брюксел иска да ограничи, са пристрастяващият дизайн, манипулативните интерфейси, нелоялната персонализация и определени маркетингови практики в интернет.