Съединените щати за първи път публично потвърдиха, че вече разполагат с оръжия за „космически контрол“ в земна орбита – признание, което бележи съществена промяна в начина, по който Вашингтон говори за военните си способности в Космоса. Пентагонът не разкрива какви точно са системите, колко са, на каква височина се намират и дали могат физически да унищожават чужди спътници.

Съобщението беше направено на 14 септември 2026 г. от министъра на Военновъздушните сили на САЩ Трой Майнк по време на конференцията Air, Space & Cyber на Air & Space Forces Association в Нешънъл Харбър, щата Мериленд.

„Съединените щати вече разполагат с орбитални оръжия за космически контрол, способни да защитават съвместните сили от враждебни действия“, заяви Майнк.

Формулировката не е случайна. След речта си американският министър беше попитан какво точно означава тя и подчерта, че думите му са били „много внимателно обмислени“.

Майнк отказа да съобщи какъв тип оръжия са разположени в орбита. Той не уточни дали става дума за кинетични системи, способни физически да поразят друга космическа система, или за некинетични средства като електронно заглушаване, лазерно въздействие или други технологии.

От Космическите сили на САЩ впоследствие потвърдиха изявлението.

Според официалното им обяснение „космическият контрол“ обхваща операции за оспорване и контролиране на космическото пространство чрез кинетични и некинетични средства, които могат да нарушават, ограничават и при необходимост да унищожават способности на противника.

Космическите сили уточняват и нещо особено важно – такива способности могат да бъдат използвани както за отбранителни, така и за настъпателни операции по решение на съответното военно командване.

Това обаче не означава, че Пентагонът е потвърдил наличието на орбитални ракети или физически противоспътникови прехващачи.

След директен въпрос дали признанието означава, че САЩ разполагат едновременно с кинетични и некинетични оръжия в орбита, Космическите сили отказват да отговорят.

„Няма да обсъждаме конкретни оперативни методи, полезни товари, технически характеристики или концепции за използване“, заявява говорител на структурата.

Следователно сигурно е едно: американски военни системи, официално определяни като оръжия за космически контрол, вече се намират в орбита. Какъв точно ефект могат да оказват върху противникови спътници остава класифицирана информация.

Това е най-прякото официално признание досега от американското военно ръководство, че САЩ притежават действащи оръжейни способности, разположени непосредствено в Космоса.

Американските военни от години разполагат с противоспътникови и електронни средства, базирани на Земята, а разработването на оръжия за космически операции отдавна не е тайна. Новото в изявлението на Майнк е потвърждението, че поне част от тези способности вече са разположени в самата орбита.

Това разграничение е съществено. Противоспътникова ракета, изстреляна от Земята, също представлява космическо оръжие в широкия смисъл, но не е постоянно разположена в орбита. Сега Вашингтон признава наличието именно на „on-orbit“ оръжейни системи.

Майнк обясни решението за публичното признание и с необходимостта от военно възпиране.

Според него САЩ трябва да покажат на потенциалните противници, че могат да реагират при атака срещу американските космически системи, но разкриването на техническите подробности би намалило възпиращия ефект.

„Изключително важно е да запазим господството си не само във въздуха, но и в Космоса“, заяви министърът.

Вашингтон посочва преди всичко Китай и Русия като причината за ускореното развитие на американските способности за космическа война.

Майнк отхвърли опасенията, че американското решение може само по себе си да ускори надпреварата във въоръжаването в орбита, като попита дали изобщо има съмнение, че Китай и Русия вече разработват подобни оръжия.

Американските военни от години предупреждават, че Пекин изгражда широк набор от противокосмически способности, включително средства за електронна война, противоспътникови системи и маневриращи космически апарати, способни да се приближават до други спътници.

Русия също притежава противоспътникови способности. През последните години Вашингтон обвинява Москва и в разработване на особено чувствителни системи за действие срещу спътници, включително потенциална ядрена противоспътникова способност – твърдения, които Москва оспорва.

Именно развитието на тези способности постепенно промени и американската военна доктрина.

Космическите сили вече определят „космическия контрол“ като една от основните си функции, а предишното им ръководство открито заяви, че той включва „орбитална война“ и електромагнитни операции.

Военната логика е свързана с огромната зависимост на съвременните армии от спътниците.

Американските въоръжени сили използват космическа инфраструктура за GPS навигация, ранно предупреждение за ракетни нападения, разузнаване, комуникации, насочване на оръжия и командване на военни операции.

Загубата на ключови спътници в началото на голям конфликт би могла сериозно да намали способността на САЩ да провеждат операции на Земята.

Затова американската доктрина все по-ясно разглежда Космоса не само като инфраструктура за подпомагане на войните на Земята, а като самостоятелно военно оперативно пространство, в което може да се води борба за превъзходство.

Промяната се вижда и в проведеното през септември американско учение Apollo Maneuvers 2026, при което Космическото командване на САЩ за първи път проведе мащабни реални маневри на космически апарати в сценарий за оспорвана орбитална среда.

Учението включваше отработване на динамични маневри в орбита и тактики, които в американската военна терминология все по-често се сравняват с въздушен бой между космически апарати.

Паралелно администрацията на президента Доналд Тръмп развива противоракетната система Golden Dome, която предвижда и използването на базирани в Космоса прехващачи.

Майнк съобщи, че програмата за такива космически прехващачи вече е достигнала до „готов за полет хардуер“, след като разработката е ускорена значително.

Това обаче е отделна програма и не бива автоматично да се приема, че именно тези прехващачи са оръжията, чието присъствие в орбита беше потвърдено сега.

Пентагонът не е направил подобна връзка.

Съобщението повдига и въпроса дали разполагането на оръжия в Космоса нарушава международното право.

Основният международен документ е Договорът за Космоса от 1967 г. Той забранява поставянето в орбита на ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение, както и разполагането им върху небесни тела.

Договорът обаче не съдържа обща забрана за всички конвенционални оръжия в земна орбита.

Космическите сили заявяват, че американските операции се провеждат в съответствие с международното право, включително Договора за Космоса и международното право на въоръжените конфликти.

Тъй като САЩ не разкриват естеството на разположените системи, към момента няма публични данни, че те представляват ядрени или други оръжия за масово унищожение, забранени от договора.

Самото понятие „оръжие в Космоса“ също може да бъде подвеждащо без допълнително уточнение.

Една орбитална система не е задължително да носи ракета или експлозив. Некинетично оръжие например би могло временно да нарушава електрониката или комуникациите на друг апарат, да заглушава сигнали или да въздейства върху неговите сензори.

Кинетичната атака, при която спътник е физически разрушен, носи допълнителен риск – образуването на огромно количество космически отломки, които могат да останат в орбита и да застрашават както военни, така и граждански апарати.

Именно затова експерти допускат, че поне част от новите американски способности могат да бъдат некинетични. САЩ обаче не са потвърдили това.

Публичното признание на Вашингтон има и ясно стратегическо послание. Досега голяма част от американските способности за борба в Космоса оставаха зад завесата на секретността. Сега Пентагонът очевидно е решил, че самото знание, че такива оръжия съществуват, има възпираща стойност.

Цената на тази стратегия може да бъде допълнително ускоряване на космическата оръжейна надпревара.

Експерти предупреждават, че Китай и Русия могат да използват американското признание като аргумент за още по-бързо развитие и разполагане на собствени системи, а секретността около действителните възможности затруднява оценката на риска от погрешно възприемане на действията на другата страна.

Затова историческото значение на изявлението от 14 септември 2026 г. не е, че оръжията внезапно са достигнали Космоса. Военните сили на големите държави разработват противоспътникови технологии от десетилетия.

Промяната е, че Съединените щати вече официално признават, че имат действащи оръжейни системи непосредствено в земна орбита и че концепцията им за „космически контрол“ допуска както отбранителното, така и настъпателното им използване.

Какво точно обикаля Земята под американски контрол, колко такива системи има и на какво са способни, засега остава една от най-строго пазените части на новата надпревара за военно превъзходство в Космоса.