Гърция преживява една от най-тежките си вълни от западнонилска треска, като броят на регистрираните инфекции през 2026 г. вече надхвърля стойностите от всички предходни сезони, за които гръцките здравни власти публикуват сравнителни данни. Към 9 септември в страната са отчетени 324 местно придобити случая, 217 от които са протекли с поражения на централната нервна система, а 30 заразени са починали.

Данните са на гръцката Национална организация за обществено здраве EODY. Само за една седмица са били регистрирани 34 нови случая.

Заболяването вече е установено в 73 общини и 22 регионални единици на страната. Особено силно разпространение има в Атика, включително в района на Атина, където здравните власти отчитат необичайно интензивна циркулация на вируса.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията – ECDC, отчита 319 случая в 21 засегнати области към 10 септември. Разликата спрямо гръцките данни не означава противоречие – европейската статистика се основава на отделен момент на подаване и обработване на националните данни. За моментната ситуация в страната по-актуални са числата на EODY.

Мащабът на тазгодишната вълна се вижда особено ясно в историческото сравнение. През досегашния най-тежък сезон – 2018 г. – в Гърция са регистрирани 317 случая, от които 243 с невроинвазивно заболяване, и 51 смъртни случая.

Така още преди края на сезона 2026 г. вече надхвърля 2018 г. по общ брой регистрирани инфекции – 324 срещу 317. По броя на тежките неврологични случаи и смъртните случаи обаче 2018 г. засега остава по-тежка.

За сравнение през 2025 г. Гърция регистрира 96 случая и 9 починали, през 2024 г. – 220 случая и 35 починали, а през 2022 г. – 286 случая и 33 смъртни случая.

Професорът по имунология в Оксфордския университет Петрос Лигоксигакис предупреждава, че наблюдаваните случаи представляват само малка част от действителното разпространение на вируса.

По думите му приблизително 80% от инфекциите протичат без симптоми, а под 1% от заразените развиват тежко заболяване с поражение на централната нервна система. Именно затова регистрираните в болниците тежки случаи могат да се разглеждат като „върха на много голям айсберг“.

Това обаче не означава, че всеки официално регистриран случай представлява точно 1% от всички инфекции. Съотношението е епидемиологична оценка за дела на тежките невроинвазивни форми, а не математически механизъм за изчисляване на точния брой заразени в реално време.

Според Световната здравна организация около 80% от заразените с вируса на Западен Нил нямат симптоми, приблизително 20% развиват температура и други по-леки прояви, а около един на 150 заразени развива тежко неврологично заболяване.

При невроинвазивната форма могат да се развият енцефалит, менингит или остра отпусната парализа. Рискът от тежко протичане е по-висок при възрастните хора и при хора с отслабена имунна система.

Именно възрастта е важен фактор и при смъртните случаи в Гърция. Към началото на септември EODY съобщава, че починалите пациенти са на възраст над 65 години.

Лигоксигакис посочва, че с напредването на възрастта имунната система губи част от способността си да обновява и мобилизира клетките, които реагират срещу вирусни инфекции. Това е една от причините възрастните хора да са по-уязвими към тежките форми на заболяването.

Ученият предупреждава и срещу схващането, че западнонилската треска е проблем само през няколко горещи седмици през лятото.

Благоприятните температури и продължителните периоди, през които комарите остават активни, могат да удължат сезона на предаване, а ECDC очаква нови случаи да продължат да се появяват през следващите седмици.

Гръцката EODY вече приема, че вирусът на Западен Нил се е установил трайно в страната. От 2010 г. насам случаи са регистрирани почти ежегодно, а доказателства за циркулация на вируса има във всички големи административни региони на Гърция.

Основният естествен цикъл на вируса е между птици и комари. Комарите се заразяват, когато се хранят с кръвта на инфектирани птици, след което могат да предадат вируса на хора и други бозайници.

За хората основният доказан начин на заразяване е ухапването от инфектиран комар, най-вече от представители на рода Culex.

Вирусът може много рядко да бъде предаден и чрез кръвопреливане, трансплантация на органи, по време на бременност или чрез кърма.

Твърдението, че иксодовите и аргасовите кърлежи са значим преносител на западнонилската треска при хората, обаче е подвеждащо. Макар вирусът да е откриван в различни членестоноги, епидемиологично значимото предаване към човека е свързано основно с комарите, а птиците са главният естествен резервоар.

Според Лигоксигакис борбата с вируса не трябва да започва едва след появата на първите болни.

„Пръскането само по себе си не е достатъчно“, подчертава той и настоява мерките да включват постоянно наблюдение на популациите от комари и ранно откриване на местата, в които те се размножават.

Контролът трябва да започва месеци преди първите човешки случаи, а не когато разпространението вече е започнало.

Сред потенциалните инструменти са систематичното изследване на комари за наличие на вируса, наблюдението на птици и други животни, картографирането на местата за размножаване и следенето на климатичните условия.

Лигоксигакис предлага и по-широко използване на серологични изследвания сред населението, които да покажат какъв процент от хората вече са срещали вируса и са развили антитела.

Подобни проучвания биха могли да дадат значително по-реална представа за мащаба на разпространението, тъй като огромна част от заразените никога не стигат до лекар и не попадат в официалната статистика.

Друга възможност е изграждането на математически модели за ранно предупреждение, които да комбинират температурата, валежите, плътността на комарите, откриването на вируса в тях, предишните случаи и предполагаемото ниво на имунитет сред населението.

Целта е да бъде прогнозирано къде вероятността от следващо огнище е най-висока още преди да бъде диагностициран първият човек.

Това би позволило по-ранно третиране на рисковите райони, премахване на местата със застояла вода и засилено наблюдение там, където условията са най-подходящи за разпространение на вируса.

Здравните власти препоръчват на гражданите да използват репеленти, мрежи на прозорците, подходящо облекло и да премахват съдове и места със застояла вода около домовете си, тъй като именно там комарите могат да се размножават.

Към момента няма одобрена ваксина срещу вируса на Западен Нил за хора, нито специфично антивирусно лечение, което да предотврати развитието на тежката форма. Медицинската помощ при заболелите е основно поддържаща и насочена към усложненията.

Особено тревожен е фактът, че сезонът на предаване през 2026 г. все още не е приключил. ECDC предупреждава, че при продължаващи благоприятни климатични условия в Европа могат да бъдат регистрирани допълнителни човешки случаи и нови засегнати райони.

Така Гърция вече е преминала историческия максимум от 317 регистрирани инфекции през 2018 г., но окончателният размер на епидемичната вълна през 2026 г. ще стане ясен едва след края на сезона.

Най-сериозният извод засега е, че западнонилската треска вече не може да бъде разглеждана като рядка или изолирана инфекция. Вирусът циркулира трайно в Гърция, а тази година страната регистрира най-големия известен брой човешки инфекции от началото на системното наблюдение през 2010 г.