Ускоряващото се повишаване на нивото на Световния океан заплашва да наводни ключови крайбрежни мегаполиси и да изтрие от географската карта цели островни държави до края на настоящия век. Научни анализи, цитирани от изданието Live Science, показват сериозна динамика в топенето на ледниците и разширяването на океанските води.

Докато през изминалия XX век морското равнище се покачваше с около 1,4 мм годишно, то през периода 2006–2015 г. темпът се е ускорил драстично до 3,6 мм на година. Според официалните прогнози на Националната агенция на САЩ за изследване на океаните и атмосферата (NOAA), в началото на следващия век нивата ще бъдат с поне 0,3 метра по-високи спрямо базовите стойности от 2000 година.

Настоящите климатични модели оценяват очакваното покачване до 2100 г. в границите между 40 и 63 сантиметра. Мащабно проучване, публикувано в научното списание Nature Communications, предупреждава, че до 250 милиона души по света ще усетят пряко последствията от тези хидроложки промени.

Най-непосредствена е заплахата за ниските островни архипелази, чиято средна надморска височина е минимална. Изчисленията на „Съюза на загрижените учени“ (UCS) сочат, че покачване на водата с едва 45 см ще унищожи близо 77% от територията на Малдивите, а Кирибати рискува да загуби две трети от сушата си. Процесът вече е видим на Соломоновите острови, където морето изцяло погълна пет по-малки острова.

В региона на Тихия океан около 3 милиона души живеят в рисковата десеткилометрова крайбрежна зона и вероятно ще се превърнат в първите климатични бежанци, отбелязват от организацията SciDev.Net. В глобален мащаб най-голям брой засегнати граждани ще има в Азия.

Китай води в черната статистика с 43 милиона застрашени жители в крайбрежните райони, следван от Бангладеш с 32 милиона и Индия с 27 милиона души. Сред големите градски центрове най-критично е положението в Джакарта. Индонезийската столица потъва с 5–10 см годишно поради масово изпомпване на подземни води, което принуди правителството да започне историческо преместване на административния център в новия град Нусантара на остров Борнео.

Въпреки катастрофалните прогнози за градове като Дака, Лагос и Банкок, експертите подчертават, че икономическият фактор ще изиграе ключова роля за оцеляването на крайбрежните зони. Професор Герд Маселинк от Университета в Плимут посочва, че способността за изграждане на защитни съоръжения е толкова важна, колкото и самият мащаб на заплахата.

Държави с опит като Нидерландия, където значителни територии се намират под морското равнище, доказват на практика, че високотехнологичната инженерна инфраструктура и дигите могат успешно да неутрализират заплахата и да спасят милиони човешки животи.