Един от най-прочутите случаи в американската криминална история получава нова интерпретация в Netflix. „Monster: The Lizzie Borden Story“ превръща Lizzie Borden в първата жена, поставена в центъра на антологията на Ryan Murphy и Ian Brennan, но сериалът навлиза в територия, в която историческите факти свършват и започва художествената версия на събитията.

Исторически установеното е далеч по-категорично от популярната легенда. На 4 август 1892 г. бащата на Lizzie – Andrew Borden, и мащехата ѝ Abby са намерени убити в семейния дом във Fall River, Масачузетс. Lizzie е обвинена за убийствата, изправена е пред съд през 1893 г. и е оправдана от съдебните заседатели. Никой друг впоследствие не е осъден за престъпленията, поради което въпросът кой действително е убил семейство Borden остава без окончателен юридически отговор.

Именно тази празнина използва сериалът. Вместо да представя предполагаемата вина на Lizzie като установен факт, „Monster“ изгражда психологическа хипотеза за това как животът на млада жена в строго контролирана викторианска среда би могъл да доведе до натрупване на ярост, отчаяние и желание за освобождение. В официалния материал на Netflix Tudum Ella Beatty, която изпълнява ролята на Lizzie, описва женското съществуване през този период като ограничено сексуално, духовно и емоционално.

Сериалът използва дори облеклото като част от тази идея. Корсетите, строгите обществени норми, контролираната сексуалност и очакването жената да се подчини на предварително определена роля се превръщат във физически и психологически символи на живота на героинята. Beatty обяснява, че ежедневното носене на корсет е помогнало на актрисата да разбере усещането за физическо ограничение, върху което продукцията изгражда част от емоционалния свят на Lizzie.

В интерпретацията на „Monster“ важна роля получава и ирландската домашна прислужница Bridget „Maggie“ Sullivan. Сериалът развива отношенията ѝ с Lizzie и ги превръща в част от собственото си обяснение на събитията. Abby Borden също не е представена просто като жертва или еднопластов антагонист – сценарият изгражда паралел между нейния неудовлетворяващ живот и усещането на Lizzie, че е попаднала в семейна и обществена клетка.

Оттук продукцията се отдалечава още повече от доказаната история. В сюжета са включени опит за отравяне със стриди, убийството на гълъбите на Lizzie, използването на брадвичка като своеобразна репетиция и участието на Maggie в подготовката за последвалите убийства. Тези сцени трябва да се възприемат като драматизация, а не като установена реконструкция на престъплението.

Това разграничение е особено важно при историята на Lizzie Borden. Реалното дело действително съдържа епизоди, които повече от век подхранват подозрения и различни теории, но обвинението не успява да убеди съдебните заседатели във вината ѝ. Подробностите около процеса и оправдателната присъда са запазени в историческите материали на Library of Congress, които показват и огромния медиен интерес към случая още през XIX век.

Така „Monster: The Lizzie Borden Story“ всъщност поставя два различни въпроса. Историческият е дали Lizzie Borden е извършила убийствата – нещо, което съдът не установява, след като я оправдава. Художественият въпрос на сериала е друг: ако приемем за целите на драмата, че тя ги е извършила, какво би могло да доведе една жена от Нова Англия в края на XIX век до подобно престъпление?

Именно върху тази разлика между факт и интерпретация стъпва новият „Monster“. Сериалът не разрешава мистерията от 1892 г., а използва една от най-известните неразгадани криминални истории в САЩ, за да изследва женската потиснатост, семейния контрол и психологическата цена на живот в общество със строго определени роли – като едновременно с това оставя историческия въпрос за вината на Lizzie Borden там, където е вече повече от 130 години: без окончателен отговор.