Световният океан е достигнал най-високата средна дневна температура на повърхността, регистрирана досега. На 22 август тя е била 21,1°C – с малко над предишния рекорд от 21,09°C, отчетен през март 2024 г. Данните са на Службата за климатични промени „Коперник“ и обхващат океаните между 60° южна и 60° северна ширина.

Рекордът е необичаен не само заради самата стойност, но и заради момента, в който е отчетен. Температурата на световния океан обикновено достига годишния си максимум през март и април, след края на лятото в Южното полукълбо. Новата стойност от август надминава и предишния августовски рекорд – 20,98°C, регистриран през 2023 г.

Според „Коперник“ през 2026 г. океанските температури вече няколко месеца се задържат на исторически високи или близки до рекордните нива. Още през юли средната температура на повърхността на океана извън полярните области е достигнала 20,96°C – най-високата стойност, регистрирана за този месец.

Една от причините за новото ускоряване на затоплянето е развиващият се силен „Ел Ниньо“ в тропическия Тихи океан. Явлението естествено повишава температурите на морската повърхност в голяма част от Тихия океан и влияе върху атмосферната циркулация в глобален мащаб. В случая обаче „Ел Ниньо“ се наслагва върху дългосрочното затопляне на океаните, причинено от човешките емисии на парникови газове.

Световната метеорологична организация очаква „Ел Ниньо“ да се засили през следващите месеци, а прогнозните модели на „Коперник“ допускат събитие с интензитет, невиждан от няколко десетилетия. Британската метеорологична служба също предупреди, че развиващият се феномен може да се превърне в един от най-силните в съвременните наблюдения.

Последиците от затоплянето не се ограничават до температурата на водата. По-топлият океан се разширява и допринася за покачването на морското равнище, а по-високите температури увеличават честотата и интензитета на морските горещи вълни. По данни на „Коперник“ броят на дните с такива явления в световен мащаб се е увеличил повече от три пъти от началото на 90-те години.

Продължителното затопляне създава сериозен натиск върху кораловите рифове, морските екосистеми и подводните растителни местообитания, а последствията могат да засегнат и риболова и аквакултурите. Наред с това по-топлите океани влияят върху климатичните модели и могат да засилят риска от определени екстремни метеорологични явления.

Важно е уточнението, че рекордът се отнася до средната дневна температура на морската повърхност в извънполярния глобален океан, а не до температурата на всички океански води на всяка дълбочина. Данните на „Коперник“ са базирани на системата ERA5, която оценява температурата на морската вода на около 10 метра дълбочина – т.нар. foundation temperature.

Новият рекорд е поредният сигнал, че океанът се намира под все по-силен климатичен натиск. „Ел Ниньо“ обяснява част от настоящото затопляне, но не и дългосрочната тенденция, която продължава на фона на човешките климатични промени.