Кожата е най-големият орган в човешкото тяло и изпълнява много повече функции от това просто да покрива организма. Тя ни предпазва от слънчевата радиация, химикали, микроорганизми и ниски температури, задържа водата в тялото и ни позволява да усещаме допир.

Но има един ежедневен феномен, който дълго време е озадачавал учените: защо пръстите на ръцете и краката се набръчкват, когато прекараме достатъчно време във вода?

Дълго време най-интуитивното обяснение е било, че кожата просто поема вода. Тя набъбва, а повърхността се нагъва. Звучи логично, но се оказва, че това не е основната причина.

Още през 30-те години на XX век изследователи установяват нещо много важно. При хора с определени увреждания на нервите на пръстите характерните бръчки след продължително потапяне във вода не се появяват.

Ако причината беше единствено поглъщането на вода от кожата, подобна разлика не би трябвало да съществува.

Това насочва учените към нервната система.

Ключова роля има автономната нервна система – частта от нервната система, която управлява процеси, протичащи без съзнателно усилие. Тя контролира например сърдечната дейност, дишането, разширяването и свиването на зениците, както и диаметъра на кръвоносните съдове.

Именно последното се оказва решаващо.

Когато ръцете и краката останат потопени във вода за няколко минути, водата прониква в повърхностните слоеве на кожата през потните канали. Това променя концентрацията на сол в тъканите.

Нервните влакна регистрират промяната и изпращат сигнал до мозъка. В отговор автономната нервна система предизвиква свиване на малките кръвоносни съдове в кожата.

Това свиване намалява обема на тъканта под кожата.

А когато обемът намалее, кожата не се свива равномерно, а се нагъва, създавайки добре познатите дълбоки бразди и гънки по пръстите.

Механизмът може да се сравни с грозде, което изсъхва и се превръща в стафида. То губи повече обем, отколкото площ на повърхността, и затова се набръчква.

Същият процес обяснява и защо пръстите могат да изглеждат по-бледи след продължително стоене във вода.

Свиването на кръвоносните съдове означава, че през кожата преминава по-малко кръв. Това е противоположният ефект на зачервяването, което наблюдаваме, когато кръвоносните съдове се разширят например при силна топлина или физическо натоварване.

При хора с по-светла кожа промяната в цвета обикновено се забелязва по-лесно.

Но природата вероятно не е създала този механизъм просто за да ни дава забавни пръсти след баня.

Изследвания показват, че набръчканата кожа може да осигурява по-добър захват във влажна среда. Гънките позволяват на водата да се оттича между тях и повърхността на предмета, подобно на каналите в грайфера на автомобилна гума.

Това може да улеснява задържането на предмети под вода, както и придвижването по мокри или хлъзгави повърхности.

С други думи, нещо, което изглежда като странна реакция на кожата, може всъщност да представлява еволюционно полезна адаптация.

Тук има и важна медицинска следа. Ако нервите на пръстите са увредени и сигналът към кръвоносните съдове не достига, съдовете не се свиват нормално. Резултатът е, че пръстите не се набръчкват дори след продължително стоене във вода.

Продължителното излагане на вода обаче не е напълно безобидно.

При много по-дълго потапяне кожата постепенно отслабва и става по-податлива на разраняване и механични увреждания. Това е особено важно при хора, които работят постоянно във влажна среда.

Подобни състояния са познати като синдроми на увреждане на ходилата при продължително потапяне, които могат да засегнат военнослужещи и земеделски работници, включително хора, работещи в наводнени оризища.

Тези изменения не се развиват за няколко минути в басейна, а при продължително излагане на влага могат да се задълбочат в продължение на седмици.

Затова след обикновено плуване няма причина за тревога. Сбръчканите пръсти са временна реакция и нормалният им вид се възстановява, след като кожата изсъхне.

Оказва се, че познатият от детството ни феномен не е просто резултат от това, че кожата „се напоява“ с вода. Зад него стои сложна комуникация между кожата, нервната система и кръвоносните съдове – механизъм, който вероятно помага на човека да се справя по-добре с мократа среда.