Една от най-сензационните археологически истории от последните години вече има съществена корекция: твърдението, че Gunung Padang в Индонезия представлява гигантска пирамида, изградена преди около 27 000 години, не се приема от научното списание, публикувало първоначалното изследване.

През октомври 2023 г. екип, ръководен от индонезийския геолог Дани Хилман Натавиджаджа, публикува в Archaeological Prospection изследване, според което под известния мегалитен обект Gunung Padang в Западна Ява се намира многостепенна пирамидална конструкция. Авторите твърдят, че най-дълбокият слой може да произхожда от периода между 25 000 и 14 000 г. пр.н.е.

Тезата привлече огромно внимание, защото би означавала, че предполагаемата конструкция е с десетки хиляди години по-стара от известните египетски пирамиди.

Според публикуваното тогава изследване най-дълбоката част на обекта представлява естествен вулканичен хълм от андезитова лава, който по-късно бил обработен и включен в архитектурна конструкция. Над него, според авторите, са изградени допълнителни слоеве през различни периоди.

Учените използвали комбинация от геоложки и геофизични методи – включително георадар, електрическа томография, сеизмична томография, сондажи и радиовъглеродно датиране. Те твърдели, че данните показват наличие на многослойна структура с възможни кухини и подземни пространства.

Проблемът е, че възрастта на почвата не доказва автоматично възрастта на човешка конструкция.

Именно това се превръща в централния научен спор около Gunung Padang.

Още през ноември 2023 г. списание Nature съобщава, че археолози са поставили под сериозно съмнение заключенията на публикацията. Флинт Дибъл от Cardiff University посочва, че ориентацията на камъните сама по себе си не е доказателство за човешка обработка – подобна подредба може да възникне и в резултат на естествени геоложки процеси.

Друг археолог, Бил Фарли от Southern Connecticut State University, също поставя под въпрос интерпретацията. Според него почвените проби, датирани на около 27 000 години, не съдържат типични следи от човешка дейност, като въглен или костни фрагменти, които биха могли да свържат възрастта на почвата с човешко строителство.

Това разграничение е фундаментално за археологията. Ако учените открият почва на 27 000 години под дадена структура, това показва възрастта на самата почва. Не доказва, че хора са построили структурата преди 27 000 години.

Именно тази слабост по-късно се оказва решаваща.

След публикацията Archaeological Prospection започва проверка на изследването. През март 2024 г. издателят Wiley и редакторите на списанието официално оттеглят статията. В официалното съобщение се посочва, че радиовъглеродното датиране е било приложено върху почвени проби, които не са били свързани с артефакти или структури, които надеждно могат да бъдат определени като човешки.

Редакторите стигат до заключението, че интерпретацията, според която Gunung Padang е древна пирамида, построена преди 9000 или повече години, е неправилна и че публикацията трябва да бъде оттеглена. Авторите, от своя страна, не са съгласни с решението.

Това означава, че днес не е коректно Gunung Padang да бъде представян като доказано 27 000-годишна човешка пирамида.

Самият археологически обект обаче е реален и значим. Gunung Padang се намира в района на Чианджур в Западна Ява и представлява комплекс от каменни тераси, който отдавна е обект на археологически и геоложки изследвания. В официално оттеглената публикация самите автори отбелязват, че видимите структури на повърхността са свързвани с по-късни мегалитни традиции.

Спорът следователно не е дали Gunung Padang съществува, а как е възникнал и на каква възраст са отделните му части.

Това е важна разлика, защото около обекта от години съществуват различни интерпретации. Екипът на Натавиджаджа твърди, че структурата е била изграждана и променяна на няколко етапа. В първоначалната публикация авторите предлагат най-дълбокият слой да е започнал като естествен вулканичен хълм, който по-късно е бил обработен от хора. Следват предполагаеми строителни етапи около 7900–6100 г. пр.н.е., 6000–5500 г. пр.н.е. и 2000–1100 г. пр.н.е.

Но именно най-ранната част от тази реконструкция не е доказана по начин, който удовлетворява редакторите на списанието.

Случаят е показателен и за по-широк проблем в археологията – разликата между необичайно геоложко образувание и човешка архитектура.

Когато даден обект има симетрия, подредени камъни или терасовидна форма, това само по себе си не е достатъчно, за да бъде обявен за построен от хора. Необходимо е да има археологически следи за човешка намеса – обработени материали, инструменти, отпадъци от производство, структури, следи от огън, органичен материал в подходящ контекст или други доказателства, които свързват физическата структура с човешка дейност.

При Gunung Padang именно тази връзка между датировката и човешката дейност се оказва недостатъчно доказана.

Това не означава, че бъдещи разкопки не могат да променят картината. Самият водещ автор на първоначалното изследване заявява, че е готов други изследователи да работят на място и да проверят резултатите независимо.

Но докато не бъдат открити убедителни археологически доказателства, които свързват най-древните дати с човешко строителство, твърдението за 27 000-годишна пирамида трябва да се разглежда като отхвърлена научна хипотеза, а не като установен исторически факт.

Историята на Gunung Padang показва и защо сензационните археологически твърдения трябва да се приемат предпазливо. Дори когато зад тях стоят сложни геофизични изследвания и радиовъглеродни анализи, датата на един материал не е непременно датата на създаването на структурата, в която материалът е открит.

Към момента най-сигурният извод е далеч по-умерен: Gunung Padang е важен мегалитен обект в Индонезия с комплексна история, но няма надеждно научно основание да бъде представян като доказано построена преди 27 000 години пирамида. Оригиналното изследване, направило това твърдение, е официално оттеглено именно заради фундаментален проблем с интерпретацията на радиовъглеродните данни.