Имат ли животните имена, с които се обръщат едно към друго? Въпросът изглежда прост, но за учените е един от сложните проблеми в изследването на животинската комуникация. Причината е, че не всеки отличителен звук може да бъде определен като име в човешкия смисъл на думата.

Нова научна публикация, излязла през юли 2026 г. в списание Trends in Cognitive Sciences, предлага обща рамка, чрез която да се проверява дали даден вокален сигнал действително функционира като име. Автори са Кели Яакола от Dolphin Research Center, Стефани Кинг от University of Bristol и Джейсън Брук от Stephen F. Austin State University.

Според изследователите са необходими поне три условия. Първо, сигналът трябва да се отнася до конкретен индивид. Второ, той трябва да представлява този индивид като своеобразен символ в съзнанието на животното, което го използва. И трето, поне две животни трябва да свързват сигнала с един и същ индивид.

Именно третият елемент прави разграничението особено важно. Едно животно може да разпознава друг представител на вида по гласа му, без непременно да използва отделен звуков символ, който означава конкретния индивид.

Най-силният кандидат за животно, което действително използва „имена“, са афалините. При тях учените от десетилетия изучават т.нар. подписни свирки – индивидуално отличителни вокализации, които носят информация за идентичността на конкретния делфин.

Изследванията показват, че тези свирки се развиват чрез вокално обучение и могат да останат стабилни за продължителни периоди. Други делфини могат да разпознават индивидуалния сигнал, а в определени ситуации дори да го имитират, когато се обръщат към съответния индивид.

Особено важен е фактът, че делфините могат да разпознават идентичността по структурата на свирката, а не просто по гласа на животното, което я произнася. Това доближава поведението до човешките имена, при които един и същ звуков етикет може да бъде използван от различни хора за обозначаване на един човек.

Слоновете също са сред най-сериозните кандидати. През 2024 г. изследване в Nature Ecology & Evolution установи, че африканските саванни слонове използват индивидуално специфични вокализации. Учените анализират 469 различни сигнала, свързани със 101 издаващи звука слона и 117 получатели, чрез данни, събирани в Кения между 1986 и 2022 г.

Резултатите показват, че слоновете реагират по-силно на вокализации, предназначени за самите тях, отколкото на сигнали, адресирани към други животни. Според авторите това предполага, че слонът може да разпознае дали дадено обаждане е насочено към него, дори когато го чуе извън първоначалния контекст.

Тук има важна разлика спрямо делфините и папагалите. При тях индивидуалният сигнал може да е свързан с вокализация, характерна за самия получател, докато при слоновете данните сочат към по-абстрактен сигнал, който не е просто имитация на гласа на животното, към което е отправен.

Това е именно причината откритието при слоновете да е толкова значимо. Ако интерпретацията бъде потвърдена, то би показала форма на произволно вокално обозначаване, при която звукът не трябва да прилича на това, което обозначава.

При мармозетите обаче научният консенсус е далеч по-слаб. Изследване, публикувано в Science през 2024 г., съобщава, че тези примати използват специфични „phee“ сигнали за отделни представители на групата и че животните реагират по-точно на сигнали, насочени към тях. Авторите интерпретират резултатите като доказателство за социални вокални етикети, подобни на имена.

Тази интерпретация обаче срещна критика. В публикация от 2025 г. Яакола посочва, че същите резултати могат да бъдат обяснени и по друг начин – например като форма на имитация или вокална адаптация, без животните непременно да притежават символно представяне на конкретния индивид.

Авторите на първоначалното изследване впоследствие отговориха на критиката. В своя публикация те защитават извода, че мармозетите използват социално научени и произволни вокални етикети, които не са просто имитация на звуците на получателя. Според тях стабилната връзка между конкретен сигнал и конкретен индивид е доказателство за вътрешно представяне на идентичността.

Папагалите също имат интересна история. При spectacled parrotlets (Forpus conspicillatus) изследванията още от 2005 г. показват вокално етикетиране на членове на семейството. Други проучвания показват, че папагалите могат да имитират вокализациите на конкретни индивиди и да използват подобни сигнали в социалното общуване.

При домашните папагали картината става още по-интересна, тъй като птиците могат да научават думи или звуци, използвани от хората за конкретни членове на домакинството и животни. Но това само по себе си не доказва, че птиците разбират човешкото понятие за собствено име по същия начин като хората.

Именно затова учените настояват за по-строго определение. Да наречем даден звук „име“ е много по-силно твърдение, отколкото да кажем, че животното разпознава определена вокализация.

Ако животните действително използват имена, откритието би имало значение далеч отвъд любопитството. То би означавало, че някои видове могат да изграждат абстрактни представи за отделни членове на социалната си група и да ги обозначават с вокални символи.

Според изследователите подобна способност може да е особено полезна при силно социални видове, чиито групи често се разделят на по-малки подгрупи и чиито членове периодично се оказват извън полезрението си. В такава среда възможността да привлечеш конкретен индивид може да има значително адаптивно предимство.

Това поставя и по-големия въпрос за еволюцията на езика. Ако подобни способности са възниквали независимо при различни животински групи, това би подсказало, че сложният социален живот може многократно да е създавал условия за развитие на комуникация, основана на индивидуални вокални обозначения.

Засега обаче науката трябва да бъде предпазлива. Най-убедителните данни са при делфините, докато при слоновете има силни доказателства за индивидуално адресирани сигнали, а при мармозетите и папагалите все още има значителен спор относно това дали тези сигнали са истински символни „имена“.

Така че краткият отговор на въпроса „Имат ли животните имена?“ засега е: някои вероятно използват нещо, което много прилича на имена, но само при определени видове доказателствата отговарят на строгите научни критерии. Делфините са най-силният случай, а бъдещите експерименти ще покажат дали това е изключение или само първият добре документиран пример за много по-разпространена способност.