Умното зареждане на електромобили пести 10,6 млрд. евро

Европейските градове могат да спестят 10,6 млрд. евро, или около 43% от необходимите инвестиции в електроразпределителните мрежи за електромобили до 2030 г., ако въведат интелигентно управление на зареждането.

Това показва проучване на Siemens, чиито резултати бяха представени от европейски организации в сектора на електрическата мобилност.

Изследването обхваща 64 града в 27-те държави от Европейския съюз, както и в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Според прогнозите броят на електромобилите в анализираните градове ще нарасне средно 3,8 пъти до 2030 г.

Това ще изисква значителни инвестиции за модернизация на електроразпределителната инфраструктура, така че тя да издържа на увеличеното натоварване.

Според официалните резултати от проучването на Siemens, публикувани от EIT Urban Mobility, без интелигентно управление на зареждането необходимите инвестиции ще достигнат 24,7 млрд. евро.

При използване на технологии за управление на електрическото натоварване тази сума може да намалее до 14,1 млрд. евро, което означава потенциална икономия от 10,6 млрд. евро.

Основната идея е електромобилите да се зареждат тогава, когато потреблението на електроенергия е най-ниско.

Вместо хиляди автомобили да започват да се зареждат едновременно във вечерните часове, когато домакинствата използват най-много електричество, системите могат автоматично да преместват зареждането към периоди с по-слабо натоварване, включително през нощта.

Това става чрез интелигентни електромери, свързани зарядни устройства и системи, които регулират времето и мощността на зареждане според състоянието на мрежата.

По този начин съществуващата инфраструктура може да обслужва повече електромобили, без навсякъде да се налага незабавно изграждане на допълнителен капацитет.

Най-големият натиск ще бъде върху мрежите ниско напрежение, които захранват жилищните сгради, малките предприятия и голяма част от зарядните устройства в домовете и на работните места.

Според изследването 77,7% от необходимите инвестиции за физическо укрепване на мрежите ще бъдат именно в този сегмент.

Причината е, че все повече собственици на електромобили предпочитат да зареждат автомобилите си у дома, особено през нощта.

Моделите на Siemens показват, че в шест представителни европейски града между 55% и 62% от собствениците на електромобили се очаква да имат достъп до домашно зареждане до 2030 г.

Германия ще има най-голяма нужда от инвестиции, следвана от Норвегия, Белгия и Нидерландия. Това са пазари, на които електрическите автомобили вече заемат значителен дял от автомобилния парк.

Най-бърз относителен ръст на електромобилите се очаква в Източна Европа, макар че регионът започва от значително по-ниско равнище на електрификация на транспорта.

Това означава, че и държави с по-малък брой електромобили ще трябва своевременно да планират развитието на електроразпределителните си мрежи.

Проучването е изготвено от Siemens по поръчка на EIT Urban Mobility, европейската асоциация на операторите на зарядна инфраструктура ChargeUp Europe и Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA).

Авторите подчертават, че интелигентното зареждане не премахва необходимостта от модернизация на мрежите. То обаче позволява инвестициите да бъдат насочени към местата, където действително са необходими.

По-ниските тарифи за електроенергия в часовете със слабо потребление също могат да насърчат промяната.

Според анализаторите предложението на Европейската комисия за по-предвидими и изгодни цени извън пиковите часове би мотивирало повече собственици на електромобили да променят навиците си на зареждане.

Така потребителите биха могли да намалят разходите си за електроенергия, а електроразпределителните дружества – да избегнат част от скъпите разширения на инфраструктурата.

За постигането на този ефект обаче са необходими не само интелигентни зарядни устройства, но и цифровизация на мрежите, подходящи тарифни механизми и координация между енергийните компании, общините и операторите на зарядни станции.

Спестяването на 10,6 млрд. евро е прогнозен резултат от моделиран сценарий, а не вече реализирана икономия. Действителният ефект ще зависи от темпа на навлизане на електромобилите, развитието на зарядната инфраструктура и готовността на потребителите да използват гъвкави режими на зареждане.

Основният извод от изследването е, че преходът към електрически транспорт не изисква единствено изграждане на повече зарядни станции. Начинът и времето на зареждане могат да бъдат също толкова важни за бъдещите разходи на европейските градове.