Меркурий може да се е свил значително повече, отколкото учените предполагаха досега. Нов анализ показва, че охлаждането на вътрешността на най-малката планета в Слънчевата система може да е намалило диаметъра ѝ с до 23 километра от нейното формиране – с между 10 и 30% повече спрямо предишните оценки.

Резултатите са публикувани на 10 септември 2026 г. в научното списание Geophysical Research Letters. Изследването е ръководено от Гаку Нишияма от Института за космически изследвания към Германския аерокосмически център (DLR), който работи и с Университета Хокайдо в Япония.

Причината Меркурий да се свива се крие дълбоко под неговата повърхност. Планетата се е образувала преди около 4,5–4,6 млрд. години и оттогава вътрешността ѝ постепенно губи топлина.

Меркурий има необичайно голямо метално ядро спрямо размерите си. Докато вътрешността се охлажда, материалът се свива и това води до намаляване на размера на цялата планета. Твърдата външна обвивка трябва да се приспособи към по-малкия обем и в резултат повърхността се нагъва и разломява.

Именно тези структури – своеобразни „бръчки“ по повърхността на Меркурий – позволяват на планетарните геолози да изчисляват колко се е свила планетата.

Проблемът е, че част от тези следи може вече да не се виждат.

Новото изследване показва, че метеоритните удари и материалът, изхвърлян при образуването на кратери, могат да покриват по-стари разломи и нагъвания. Така геоложкият архив, използван за изчисляване на свиването, се оказва непълен.

Екипът сравнява карти на известните тектонични структури с глобални данни за грапавостта и релефа на повърхността. Резултатът разкрива ясна зависимост – колкото по-грапава и покрита с ударни отломки е дадена област, толкова по-малко видими структури на свиване се откриват там.

Особено показателен е районът около кратера Рахманинов. В зоните, покрити с груби отломки, изхвърлени при удара, учените откриват по-малко видими компресионни структури. Броят им намалява и с приближаването към кратера.

Това подкрепя предположението, че част от геоложките свидетелства не липсват, а просто са погребани под по-млади пластове материал.

След като учените включват този ефект в изчисленията си, оценката за радиалното свиване на Меркурий се увеличава от около 8,3 на 11,6 километра.

Тъй като това е промяна на радиуса, тя съответства на намаляване на диаметъра с приблизително 23 километра.

И дори тази стойност може да не е окончателна.

Изследователите подчертават, че методът коригира само една от причините част от тектоничните структури да останат невидими. Следователно реалното свиване на Меркурий може да е още по-голямо.

Откритието е важно не само за измерването на размера на планетата. Степента, до която Меркурий се е свил, съдържа информация за това как се е охлаждала вътрешността му, как се е развивало огромното му метално ядро и каква е била топлинната история на планетата.

Колкото по-точно учените определят общото свиване, толкова по-добре могат да ограничат моделите за вътрешния строеж и геоложката еволюция на Меркурий.

Основната част от данните за новото изследване идва от американската мисия MESSENGER на NASA. Апаратът беше първият, който влезе в орбита около Меркурий, и в продължение на повече от четири години картографира планетата и събира информация за нейната повърхност, магнитно поле и вътрешен строеж.

Преди MESSENGER единственият космически апарат, достигнал до Меркурий, беше Mariner 10, който извърши три прелитания край планетата през 1974 и 1975 г.

Следващият голям скок в изследването на Меркурий предстои само след няколко месеца.

Съвместната европейско-японска мисия BepiColombo на ESA и JAXA вече е във финалната фаза на осемгодишното си пътуване към планетата. На 3 септември 2026 г. трансферният модул на мисията успешно се отдели от двата научни орбитални апарата.

Те трябва да влязат в орбита около Меркурий на 21 ноември 2026 г. След това европейският Mercury Planetary Orbiter и японският Mio ще се разделят на 9–10 декември, а основната научна програма е планирана да започне през април 2027 г.

Особено важен за новото изследване ще бъде инструментът BELA – BepiColombo Laser Altimeter. Лазерният висотомер ще измерва релефа и грапавостта на повърхността с много по-голяма прецизност и може да помогне на учените да проверят връзката между ударните отломки и скритите тектонични структури.

Новите данни могат да покажат дали сегашната оценка от 11,6 километра намаляване на радиуса е близо до действителната стойност или Меркурий се е свил още повече.

Изследването има значение и извън самата планета. Същият проблем може да засяга оценки за други небесни тела, при които учените използват видимите разломи и нагъвания на повърхността, за да реконструират промени във вътрешността.

Ако кратери, лава или други по-млади геоложки процеси заличават част от тези структури, мащабът на свиването на други планети и луни също може да бъде системно подценяван.

Така една привидно проста особеност – грапавата и осеяна с кратери повърхност на Меркурий – се оказва способна да скрие част от историята на цяла планета.

След повече от 4,5 млрд. години охлаждане Меркурий продължава да носи по повърхността си следите от своето свиване. А с пристигането на BepiColombo учените за първи път ще разполагат с достатъчно прецизни нови измервания, за да установят колко по-малка всъщност е станала най-малката планета в Слънчевата система.