Българските домакинства държат над 56 млрд. евро в банкови депозити, докато потенциалната доходност, която биха могли да получат при инвестиране на тези средства на капиталовите пазари, достига 4,4 млрд. евро годишно. Това показва анализът „Индекс за изтичането на богатството в Европа“, изготвен от финтех компанията Revolut.

Според изчисленията в проучването българите разполагат с 56,4 млрд. евро пасивни банкови спестявания. Ако тези средства бъдат насочени към диверсифицирани инвестиции на капиталовите пазари, моделът на компанията оценява потенциалната годишна възвръщаемост на около 4,4 млрд. евро.

Това съответства на приблизително 786 евро потенциална годишна доходност за всеки 10 000 евро спестени средства.

Сметката обаче трябва да бъде разглеждана внимателно. Тези 4,4 млрд. евро не са реална загуба, която домакинствата плащат или която автоматично биха получили, ако изтеглят парите си от банките. Сумата представлява моделна оценка за потенциална възвръщаемост при алтернативно инвестиране.

Инвестициите на капиталовите пазари носят риск, стойността им може както да нараства, така и да намалява, а историческата доходност не гарантира бъдещи резултати. Банковият депозит и инвестицията изпълняват и различни функции – депозитът осигурява ликвидност и по-нисък риск, докато инвеститорът приема пазарни колебания в замяна на възможност за по-висока дългосрочна доходност.

Официалната статистика на Българската народна банка потвърждава мащаба на натрупаните средства. В края на юни 2026 г. депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, възлизат на 56,473 млрд. евро, а в края на юли вече достигат 56,859 млрд. евро.

Само за година размерът на тези депозити се е увеличил с 17,8%, показват последните налични данни на централната банка за юли.

Така посочените в изследването на Revolut 56,4 млрд. евро са съпоставими с официалните данни на БНБ, макар методологията и използваният период да трябва да бъдат отчитани при директното сравнение.

Другият ключов фактор е инфлацията. Според анализа при 10 000 евро спестявания поскъпването на стоките и услугите може да намалява покупателната им способност с около 350 евро годишно, ако се използва инфлационно равнище от 3,5%.

Това не означава, че от банковата сметка физически изчезват 350 евро. Загубата е в реалната покупателна способност – със същата номинална сума след време могат да бъдат купени по-малко стоки и услуги.

Revolut посочва среден едногодишен лихвен процент по депозитите от 1,20% и го сравнява с инфлация от 3,50%. При такава разлика реалната стойност на спестяванията намалява, въпреки начисляваната лихва.

Последните данни на БНБ също показват сравнително ниска доходност по банковите спестявания. През юли 2026 г. средният лихвен процент по новите депозити с договорен матуритет на домакинствата е 1,53%, докато при овърнайт депозитите остава едва 0,01%.

Точно тази комбинация – значителен обем средства по банкови сметки, ниски лихви и инфлация – стои в основата на концепцията за т.нар. „изтичане на богатството“ в анализа.

Проучването разглежда проблема не само от гледна точка на отделното домакинство, но и като въпрос за европейската икономика. Според тезата на авторите значителна част от частните спестявания в Европа остава извън капиталовите пазари и съответно не се превръща пряко в инвестиционен капитал за компаниите.

В България проучването сред 1001 респонденти открива и сериозни различия във финансовото поведение. Около 23% от анкетираните заявяват, че нямат традиционни спестявания.

Сред хората, които спестяват, съществува и значително неразбиране на ефекта от инфлацията. Според резултатите 30% погрешно оценяват или надценяват реалната си доходност след отчитане на инфлацията, а други 18% не знаят какво е нейното отражение или не могат да го определят.

Около 5,5% от анкетираните смятат погрешно, че доходността по спестяванията им изпреварва инфлацията, а 6,5% вярват, че двете величини са приблизително равни.

Данните очертават характерен парадокс – българските домакинства натрупват все повече пари в банковата система, но значителна част от тях получават доходност, която може да бъде недостатъчна, за да компенсира поскъпването на живота.

Това обаче не означава, че всички банкови спестявания трябва да бъдат инвестирани. Домакинствата обичайно се нуждаят от ликвиден резерв за непредвидени разходи, а подходящото разпределение между депозити, инвестиции и други активи зависи от доходите, финансовите цели, инвестиционния хоризонт и готовността за поемане на риск.

Затова основният извод от изследването не е, че българите със сигурност „губят 4,4 млрд. евро“, а че огромният обем средства, държани при ниска доходност, има значителна алтернативна цена.

При повече от 56 млрд. евро депозити на домакинствата дори сравнително малка разлика в дългосрочната доходност се превръща в милиарди евро. Именно това превръща въпроса как българите управляват спестяванията си от личен финансов избор в тема със значение и за цялата икономика.