Италия обсъжда създаването на своеобразна „пенсионна касичка“ за всяко новородено, която да започва с държавно финансиране от 1000 евро и да се натрупва през целия живот на човека. Идеята е средствата да бъдат инвестирани дългосрочно и един ден да осигуряват допълнителен доход към задължителната пенсия.

Предложението е на Габриеле Фава, президент на Националния институт за социално осигуряване на Италия (INPS), и се обсъжда като възможна мярка за бъдещето на пенсионната система и финансовата защита на младите поколения.

Концепцията предвижда при раждането на всяко дете да бъде откриван специален „пенсионен влог“ или „пенсионна книжка“, в който държавата да направи първата вноска. След това родителите и други членове на семейството ще могат доброволно да добавят средства.

Когато детето порасне и започне работа, самият титуляр ще може да продължи да внася пари. Натрупаният капитал ще бъде инвестиран, така че доходността в продължение на десетилетия да увеличава стойността на спестяванията до момента на пенсиониране.

Целта е да се създаде допълнителен капиталов пенсионен стълб, който да допълва задължителната държавна пенсия. Аргументът на Фава е, че днешните деца вероятно ще имат по-непостоянни трудови кариери и периоди с по-ниски осигурителни вноски, което може да се отрази върху бъдещите им пенсии.

Председателят на INPS предлага държавното участие да бъде в размер на 1000 евро за всяко новородено. В публичните му изявления през септември Фава говори и за вариант държавата да осигурява по 1000 евро годишно за всяко новородено, така че точният механизъм и продължителността на публичното финансиране все още не са окончателно определени.

По изчисления, представени от Фава, при около 355 000 новородени годишно държавен разход от 1000 евро на дете би означавал приблизително 355 млн. евро за една година.

Според него за публичния бюджет това е управляем разход, докато за детето ефектът може да бъде значителен именно заради изключително дългия инвестиционен период. Парите, вложени непосредствено след раждането, биха могли да генерират доходност в продължение на повече от шест десетилетия.

Идеята се основава на принципа на сложната лихва – доходността върху инвестираните средства постепенно също започва да носи доходност. Именно затова сравнително малка първоначална сума може да се превърне в значително по-голям капитал след десетилетия, въпреки че реалният резултат ще зависи от инвестиционната доходност, инфлацията, таксите и размера на последващите вноски.

Предложението получи подкрепа и от Марио Пепе, председател на италианската Комисия за надзор на пенсионните фондове (COVIP). Той също защитава идеята за пенсионен фонд от раждането, в който държавното участие да бъде допълвано от доброволни семейни вноски.

В дискусията се разглеждат варианти родителите да могат да внасят средства още през детството, а след навлизането на младия човек на пазара на труда той сам да продължи натрупването. Така фондът би се превърнал в дългосрочен личен пенсионен актив, вместо в обикновена социална помощ, която се изразходва непосредствено след получаването ѝ.

Министърът на труда Марина Елвира Калдероне потвърди, че предложението се разглежда, определяйки подобен инструмент като потенциално полезен за новите поколения. Основният нерешен въпрос остава откъде ще бъдат осигурени необходимите бюджетни средства.

Мярката може да бъде обсъдена при подготовката на италианския бюджет за 2027 г., но към момента не е окончателно одобрена и конкретните ѝ параметри могат да бъдат променени.

Новото предложение не трябва да се бърка с вече съществуващия в Италия „Бонус за новородени“ от 1000 евро. Тази помощ беше въведена с бюджета за 2025 г. и представлява еднократно плащане за семейства, които отговарят на определени изисквания, включително доходен критерий.

Предлаганият от Фава пенсионен инструмент има различна логика – парите няма да бъдат предназначени за непосредствените разходи след раждането, а за дългосрочно инвестиране и бъдеща пенсия.

Идеята се появява на фона на един от най-сериозните демографски проблеми в Европа. Италия от години отчита ниска раждаемост и застаряващо население, което увеличава натиска върху пенсионната система, тъй като все по-малко работещи трябва да финансират доходите на нарастващ брой пенсионери.

Именно затова предложението на Фава е насочено не само към подпомагане на семействата, а към промяна в начина, по който бъдещите поколения започват да натрупват средства за старост – не от първата си работа, а още от раждането.

Ако мярката бъде включена в бюджета за 2027 г. и получи парламентарно одобрение, Италия може да направи първа стъпка към модел, при който всяко новородено започва живота си не само с акт за раждане, но и със собствен дългосрочен пенсионен капитал.