10 минути много бавно бягане могат да подобрят настроението и концентрацията, установи проучване

Само 10 минути много бавно бягане могат временно да подобрят настроението и изпълнителните функции на мозъка, показва изследване на учени от Университета на Цукуба в Япония. Интересното е, че натоварването е било изключително леко – участниците са бягали със скорост около 3–6 км/ч, близка до тази при ходене.

В експеримента участват 24 здрави млади възрастни. Всеки преминава през две условия в произволен ред – 10 минути много бавно бягане на пътека и отделна контролна сесия в покой. Интензивността на движението е определена на приблизително 35% от индивидуалния максимален кислороден капацитет, което се класифицира като много леко физическо натоварване.

Преди и след двете сесии учените оценяват настроението на участниците и способността им за изпълнителен контрол. За последното е използвана задачата на Stroop – добре установен психологически тест, при който човек трябва да потиска автоматичната си реакция и да се концентрира върху конкретна информация.

След бавното бягане участниците показват по-кратко време на Stroop интерференция, което изследователите интерпретират като подобрение на изпълнителните функции. Едновременно с това хората съобщават за по-приятно настроение и по-високо ниво на бодрост в сравнение със състоянието след почивката.

Учените проследяват и мозъчната активност чрез функционална близкоинфрачервена спектроскопия – fNIRS. След бягането е отчетено повишаване на активността в части от лявата префронтална кора, включително дорзолатералната префронтална област и фронтополярната кора. Тези мозъчни зони участват в изпълнителния контрол, регулирането на поведението и обработването на информация.

Оригиналното изследване, публикувано в Imaging Neuroscience, показва още интересна зависимост. Участниците с по-голямо вертикално движение на главата при бягането са склонни да отчитат и по-голямо подобрение на приятното настроение. Авторите предполагат, че характерното за бягането движение на тялото може да има отношение към ефекта, но корелацията сама по себе си не доказва причинно-следствена връзка.

Изследването е интересно и заради ниската необходима интензивност. Скоростта от около 3–6 км/ч означава, че участниците не са спринтирали и не са извършвали тежка кардиотренировка. Целта е била именно да се установи дали движение с минимално физиологично натоварване може да бъде достатъчно, за да се наблюдава измерима промяна в настроението и мозъчната функция.

Резултатът подсказва, че поне при изследваната група от млади и здрави хора това е възможно. „Еднократно бягане, дори при много ниска скорост“, е свързано с подобрение на настроението и изпълнителните функции, заключават авторите.

Това обаче не означава, че 10 минути бягане лекуват депресия, тревожност или нарушения на вниманието. Проучването изследва непосредствената реакция на здрави участници след една кратка сесия, а не ефекта от продължителна тренировъчна програма или терапия при хора с психични или неврологични заболявания.

Има и други важни ограничения. Извадката от 24 души е малка, участниците са млади и здрави, а резултатите са измерени непосредствено след физическата активност. Затова от изследването не може да се заключи колко дълго продължава подобрението, дали редовното бавно бягане води до натрупващ се ефект и дали същите резултати ще бъдат наблюдавани при възрастни хора, хора с хронични заболявания или различни нива на физическа подготовка.

Има и важна разлика между „концентрация“ и „изпълнителни функции“. Изследването не доказва общо повишаване на интелектуалните способности. Измерена е конкретна способност за контролиране на вниманието и потискане на автоматична реакция чрез Stroop теста. Именно затова по-точно е да се говори за краткосрочно подобрение на изпълнителния контрол, а не за общо „изостряне на мозъка“.

Университетът на Цукуба определя резултатите като възможно доказателство, че много лекото бягане може да бъде достъпен начин за подпомагане на настроението и когнитивните функции дори при хора, които не се чувстват подготвени за интензивни тренировки.

Работата е публикувана в научното списание Imaging Neuroscience през 2026 г. Първоначалната научна версия на изследването обаче е достъпна като препринт още от 2024 г., което обяснява разликите в датите, срещани в някои публикации. Рецензираната статия е публикувана онлайн през юли и е включена в августовското издание на списанието.

Най-практичният извод засега е умерен: за кратък психически „рестарт“ може да не е необходима тежка тренировка. При здравите млади хора в експеримента десет минути много леко бягане са били достатъчни, за да се отчетат непосредствени промени в настроението, изпълнителния контрол и активността на префронталната кора. Дали тези ефекти се запазват и как се променят при редовно практикуване, предстои да бъде установено в по-големи и продължителни изследвания.