България купува евтин ток от Гърция и го връща вечер

България все по-успешно използва евтината слънчева електроенергия от Гърция, като я внася през деня, съхранява я в батерии и я продава обратно в часовете на най-високо потребление.

Бързото развитие на системите за съхранение променя енергийните потоци на Балканите и превръща страната в един от важните участници на регионалния електроенергиен пазар. Това показват данни на Европейската комисия и анализи, публикувани от гръцкото издание Kathimerini.

Промяната е особено видима през летните месеци, когато фотоволтаичните централи произвеждат големи количества електроенергия. Около обед, когато слънчевото производство е най-силно, цените на борсата често спадат. Вечер, след залез слънце, потреблението остава високо, но производството от фотоволтаици рязко намалява и електроенергията поскъпва.

Българските батерийни системи позволяват тази разлика да бъде използвана икономически. Вместо евтината дневна енергия да бъде консумирана веднага, част от нея се съхранява и се връща в електропреносната мрежа в по-скъпите часове.

Според представените данни през август вносът на електроенергия от Гърция към България е достигал около 750 MW в обедните часове, докато около 20:00 часа потокът се е обръщал и износът към южната ни съседка е достигал приблизително 700 MW.

Това не означава, че непременно се връща същото количество електроенергия, внесено по-рано. Търговията се осъществява в рамките на общия европейски пазар, а посоката на потоците зависи от производството, потреблението, цените и възможностите за пренос.

За тази тенденция съобщава и Kathimerini, като посочва, че България използва ниските дневни цени на гръцката възобновяема електроенергия, за да зарежда батерийните си системи.

Развитието е резултат от мащабни инвестиции във фотоволтаични мощности и съоръжения за съхранение. По представените в анализа данни делът на слънчевата енергия в българското електропроизводство се е увеличил от 4% през 2021 г. до 21% през 2026 г., а инсталираната фотоволтаична мощност е нараснала от 1,3 GW до 7,2 GW.

Важна роля за разширяването на батерийната инфраструктура има европейското финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост. Средствата подпомагат изграждането както на самостоятелни системи за съхранение, така и на батерии, комбинирани с възобновяеми енергийни източници.

В своя доклад за България за 2026 г. Европейската комисия отчита сключени договори за близо 14 000 MWh батерийно съхранение, както и за допълнителни 1120 MW батерийни мощности, съчетани с производство от възобновяеми източници.

По по-новите данни, представени в разглеждания анализ, общият инсталиран капацитет за съхранение вече надхвърля 16 GWh, като в определени пикови периоди батериите могат да осигуряват значителен дял от подаваната към електроенергийната система мощност.

Ефектът се забелязва и при борсовите цени. Според цитираните изчисления през август 2024 г. вечерните цени на електроенергията са били приблизително със 150% по-високи от средните дневни стойности. През август 2026 г. тази разлика е намаляла до около 40%.

Анализът посочва, че без промяната в структурата на енергийния пазар вечерните цени биха могли да бъдат с до 150 евро за MWh по-високи. Това обаче е хипотетична оценка, а не реално отчетено намаление на цената с тази сума.

По-малките ценови колебания са важни за бизнеса и търговците на електроенергия. Те не означават автоматично същото понижение в сметките на домакинствата, тъй като крайните цени зависят и от регулирането, мрежовите такси и останалите компоненти на тарифите.

България е инвестирала и в модернизацията на електропреносната инфраструктура, както и в подобряване на междусистемните връзки с Гърция и Румъния. Разширяването на възможностите за пренос позволява по-ефективно използване на произведената и съхранената електроенергия.

Според Европейската комисия през 2025 г. страната е добавила 1200 MW допълнителен нетен междусистемен капацитет с Гърция и Румъния. Напредък има и при интегрирането на нови възобновяеми мощности.

Ползите от българските батерии се усещат и в Румъния. През август, когато засушаването затрудни работата на румънската АЕЦ Cernavodă, България увеличи износа на електроенергия към северната си съседка.

В анализ на Reuters, публикуван от Kathimerini, се посочва, че разширяването на батерийното съхранение е помогнало на България да увеличи износа си на електроенергия с 62% на годишна база, до 3,5 TWh.

Според същия анализ батерийните мощности са позволили на България да подпомага съседните пазари в периоди на високо потребление и ограничено производство.

Гърция също ускорява развитието на системите за съхранение, след като изоставането ѝ в тази област започна да се отразява върху конкурентоспособността на електроенергийния ѝ пазар.

По данни на гръцкото министерство на енергетиката са подадени 831 заявления за присъединяване на батерийни проекти с обща мощност 12 319 MW в рамките на процедура, насочена към проекти с общ капацитет до 4700 MW. Подадените заявления обаче не означават, че всички мощности ще бъдат изградени.

Развитието на батерийните системи постепенно променя ролята на България в регионалната енергетика. Страната вече не разчита единствено на традиционното производство и износа на електроенергия, а все по-активно участва в балансирането на пазара чрез съхранение и продажба в часовете на високо търсене.

Предизвикателствата остават значителни, особено през зимата, когато слънчевото производство намалява. Въпреки това батериите се превръщат в стратегическо предимство за България, като създават нови възможности за търговия, по-стабилни борсови цени и по-добро използване на възобновяемата енергия в Югоизточна Европа.