Учени от Австрия са разработили кръвен тест с изкуствен интелект, който може да оцени колко бързо стареят различни органи в човешкото тяло, съобщава сп. „Nature Medicine“.

Методът не измерва директно възрастта на органите. Вместо това изследователите са установили връзка между генната активност в кръвта и микроскопичните промени, характерни за стареенето на тъканите.

За създаването на системата екипът от института „Лудвиг Болцман“ е анализирал 25 712 микроскопични изображения на 40 вида тъкани от 29 органа. Изображенията са използвани за обучение на изкуствен интелект да разпознава характерни белези на стареенето.

Сред тях са атрофия на тъканите, образуване на белези и загуба на малки кръвоносни съдове.

След обучението системата е успявала да оцени възрастта на изследваната тъкан със средна грешка от около пет години. Този модел учените използвали като своеобразен „биологичен часовник“.

Следващата стъпка била да се провери дали информацията за възрастта на тъканите може да бъде свързана с това, което се случва в кръвта.

Изследователите сравнили оценките за възрастта на тъканите с активността на гените в кръвни проби. Така открили закономерности, които позволяват състоянието на различни органи да бъде оценено косвено, без да се взема тъканна проба от самия орган.

Кръвта в този случай функционира като своеобразен биологичен сигнал, от който системата се опитва да извлече информация за процесите на стареене, протичащи в различни части на организма.

При проверката учените установили, че по-бързото стареене на определени органи е свързано със заболявания, засягащи същите органи.

Това обаче не означава, че тестът вече може да предсказва заболявания.

Изследването установява корелация, а не доказана причинно-следствена връзка. Тоест не е ясно дали ускореното стареене на даден орган допринася за появата на заболяването, или самото заболяване ускорява промените, свързани със стареенето.

Има и друго важно ограничение. Повечето изследвани тъкани са били получени след смъртта на хората, което не е позволило на учените да проследят как органите на един и същи човек се променят в продължение на години.

Затова технологията все още е далеч от използване като стандартен медицински тест.

Потенциалът ѝ обаче е значителен. Досега оценката на биологичната възраст обикновено се разглежда като общ показател за състоянието на организма. Новият подход предлага много по-детайлна картина – например човек може да има биологична възраст, която изглежда нормална като цяло, но един конкретен орган да старее значително по-бързо от останалите.

Подобна информация би могла в бъдеще да помогне на лекарите да идентифицират по-рано хора, при които определени органи са подложени на необичайно бързи процеси на стареене.

Засега обаче изследователите подчертават, че са необходими допълнителни проучвания и независима валидация, преди методът да може да бъде използван в клиничната практика.

Най-важното откритие не е, че учените вече могат да „видят“ възрастта на всеки орган с една кръвна проба, а че кръвта съдържа молекулярни сигнали, които потенциално могат да разкрият как стареят отделните части на организма.