Учени откриха защо някои кето диети водят до възпаление

Не всички кетогенни диети имат еднакво въздействие върху организма. Някои могат да засилят възпалителните процеси в зависимост от вида на консумираните мазнини. Това показва ново изследване на учени от University of Cincinnati, публикувано на 13 ноември 2026 г. в научното списание Science Advances.

Изследователите установяват, че хранителните режими с по-високо съдържание на дълговерижни наситени мастни киселини могат да предизвикат стрес в митохондриите – клетъчните структури, отговорни за производството на енергия – и да активират възпалителни реакции.

Резултатите са получени основно при експерименти с мишки и лабораторни клетъчни култури, затова все още не е доказано, че същите ефекти настъпват при хората.

Кетогенната диета се основава на силно ограничаване на въглехидратите и увеличаване на приема на мазнини. Целта е организмът да премине в състояние на кетоза, при което използва предимно мазнини и кетонни тела като източник на енергия.

Първоначално този хранителен режим е разработен за лечение на определени форми на епилепсия, но през последните години придобива популярност и като средство за отслабване.

Учените обаче откриват, че не само количеството, но и съставът на мазнините може да бъде решаващ за здравните ефекти на диетата.

„Предишните ни проучвания показаха, че не всички кетогенни диети са еднакви и че различните мазнини предизвикват различни метаболитни промени“, обяснява David Gius, директор на University of Cincinnati Cancer Center и ръководител на изследването.

За да проверят тази зависимост, учените разделят лабораторни мишки на групи, които получават различни хранителни режими.

Едната група е хранена с кетогенна диета, съдържаща растителната мазнина Crisco, при която около 26% от мазнините са дълговерижни наситени мастни киселини.

Втората група получава кетогенна диета с кокосово масло, при която делът на тези мастни киселини е приблизително 12%. Трета група е хранена със стандартна диета за сравнение.

След 21 дни изследователите установяват значително по-високо натрупване на провъзпалителни макрофаги при мишките, получавали диетата с Crisco.

Макрофагите са клетки на имунната система, които участват в защитата на организма срещу инфекции, но при определени условия могат да поддържат и засилват възпалителни процеси.

Повишени количества от тези клетки са открити в сърцето, бъбреците, черния дроб, мозъка и бялата мастна тъкан на експерименталните животни.

При мишките, хранени с кетогенна диета на основата на кокосово масло, подобно увеличение не е установено. Показателите им за възпаление са били по-близки до тези на животните, получавали стандартна храна.

Според авторите това предполага, че възпалителният ефект може да се проявява след достигане на определено ниво на прием на дълговерижни наситени мастни киселини.

В научната публикация в Science Advances изследователите описват и механизмите, които вероятно стоят зад наблюдаваните промени.

Анализите показват активиране на клетъчни сигнали, свързани с митохондриалния стрес и имунната система, включително механизма cGAS–STING, който участва в разпознаването на клетъчни увреждания и задействането на възпалителни реакции.

Допълнителни лабораторни експерименти с миши и човешки макрофаги показват, че дълговерижните наситени мастни киселини насърчават провъзпалителни промени, докато средноверижните и ненаситените мастни киселини не предизвикват същия ефект при изследваните условия.

„Установихме, че дълговерижните наситени мастни киселини изглежда благоприятстват възпалителния имунен отговор, докато ненаситените и средноверижните мастни киселини са свързани по-скоро с противовъзпалителни характеристики“, посочва David Gius в съобщението на University of Cincinnati.

Откритието може да помогне да се обясни защо различни научни изследвания стигат до противоречиви заключения за кетогенните диети. Някои от тях установяват противовъзпалителни ефекти, докато други регистрират засилено възпаление и неблагоприятни метаболитни промени.

Новите резултати предполагат, че тези различия не се дължат непременно на самата кетоза, а на конкретния хранителен състав.

Изследването има значение и за проучванията върху възможното приложение на кетогенните диети при онкологични заболявания.

Учените разглеждат хипотезата, че чрез промяна на хранителния режим може да се повлияе имунната среда около туморите и потенциално да се подобри ефективността на някои видове имунотерапия.

Това обаче остава експериментална възможност, а не доказан метод за лечение на рак.

Наличните клинични данни не са достатъчни, за да се заключи, че кетогенната диета подобрява преживяемостта или има самостоятелен противотуморен ефект при пациентите.

За изясняване на въпроса вече се провежда клинично проучване в UT Health San Antonio, а подобно изследване се подготвя и в University of Cincinnati.

Новите резултати не означават, че кокосовото масло е универсално здравословно или че всички останали наситени мазнини непременно предизвикват възпаление при хората. Изследването сравнява конкретни експериментални хранителни режими за ограничен период.

Основният извод е, че при кетогенната диета видът на мазнините може да има съществено значение, а не само ограничаването на въглехидратите.

Преди започване на подобен режим, особено при сърдечносъдови, бъбречни, чернодробни или метаболитни заболявания, е препоръчителна консултация с лекар или квалифициран специалист по хранене.