Ново изследване на Karolinska Institutet в Швеция и Колумбийския университет в САЩ разкрива, че сърцето притежава своеобразен „мини-мозък“ – сложна мрежа от нервни клетки, разположена във външните слоеве на сърдечната стена. Това откритие може да доведе до нови подходи в разбирането и лечението на сърдечни заболявания.

Дълги години учените смятаха, че мозъкът е единственият орган, който контролира сърдечния ритъм чрез автономната нервна система – своеобразна комуникационна мрежа между мозъка и вътрешните органи. Сърцето се възприемаше като пасивен получател на тези сигнали, с проста нервна структура, която просто изпълнява инструкции.

Новото проучване обаче показва, че сърцето има собствена, много по-сложна нервна система, способна да участва активно в регулирането на ритъма. Водещият изследовател д-р Константинос Ампацис от катедрата по невронаука на Karolinska Institutet обяснява, че този „малък мозък“ играе ключова роля в поддържането на стабилен сърдечен ритъм – подобно на начина, по който мозъкът управлява ритмични дейности като дишане или ходене.

Изследването е проведено върху зебрариби – често използван модел в медицината заради сходствата в сърдечната функция с човешкото сърце. Чрез техники като едноклетъчно RNA секвениране и електрофизиологични записи учените успяват да картографират различните типове неврони в сърцето.

Открити са няколко групи нервни клетки, всяка със специфична функция. Малка част от тях дори проявяват свойства, подобни на тези на естествения пейсмейкър – клетките, които стартират и регулират сърдечния ритъм.

Тези резултати поставят под въпрос старото схващане, че сърцето е просто „мускулна помпа“, управлявана изцяло от мозъка. Вместо това се очертава картина на орган със собствена активна регулаторна система. Това по-дълбоко разбиране може да доведе до нови терапии за нарушения на сърдечния ритъм, включително аритмии.

Д-р Ампацис признава, че сложността на сърдечната нервна система е била неочаквана. Следващата стъпка на екипа е да изследва как този „мини-мозък“ работи в синхрон с мозъка при физическо натоварване, стрес или заболяване. Целта е да се разбере как тази система се нарушава при сърдечни болести и да се открият нови терапевтични мишени.

Проучването е резултат от сътрудничество между учени от Швеция и САЩ и е финансирано от няколко фондации, включително Dr. Margaretha Nilsson Foundation и Erik and Edith Fernström Foundation, с подкрепата на Karolinska Institutet. Не са отчетени конфликти на интереси.

Откритието добавя нов пласт към разбирането ни за човешкото тяло. То показва, че сърцето е много повече от механична помпа – то притежава собствена „интелигентност“, която му помага да поддържа ритъма си. В бъдеще това знание може да подобри живота на милиони хора със сърдечни заболявания.