Макар че нито медузите, нито морските анемонии притежават мозък, тези животни спят по начин, който поразително прилича на човешкия. Това показва изследване, публикувано в списание Nature Communications. Резултатите подкрепят теорията, че сънят е еволюирал, поне частично, за да защити ДНК в отделните нервни клетки, помагайки за възстановяването на повредите, натрупани, докато животните са будни.

„Невроните са изключително ценни“, казва съавторът на изследването Лиор Апелбаум, молекулярен невролог в университета „Бар-Илан“ в Израел. „Те не се делят, затова трябва да бъдат поддържани непокътнати.“

Предишни проучвания вече доказаха, че медузите изпадат в състояние, подобно на сън, но това изследване е първото, което наблюдава феномена при морските анемонии и описва подробно моделите на почивка и при двата вида. „Всеки път, когато някой добави нов вид към списъка на спящите същества, това е много важна стъпка за науката“, добавя Киара Чирели, изследовател на съня в Университета на Уисконсин-Медисън.

Възстановяваща почивка

Сънят е рисковано състояние за животните – той ги прави уязвими за хищници и им отнема време за хранене или размножаване. Учените обаче са единодушни, че той изпълнява фундаментална биологична функция, тъй като еволюцията го е запазила при всички изследвани досега видове с нервна система.

Идеята, че сънят всъщност предхожда появата на централизираната нервна система, набра популярност през 2017 г. Сегашното проучване надгражда това, като изследва клетъчното ниво при животни без мозък. В лаборатория и в естествена среда край Флорида екипът на Апелбаум установи, че т.нар. „обърната медуза“ (Cassiopea andromeda) спи средно по осем часа на ден, предимно през нощта, но с кратка следобедна дрямка. Морската анемония също прекарва около една трета от денонощието в сън, концентриран около зората.

Експериментите показват, че повредите в ДНК на невроните се увеличават по време на бодърстване и намаляват по време на сън. Когато изследователите предизвикали изкуствено увреждане на ДНК чрез ултравиолетови лъчи, животните реагирали, като спели по-продължително. Изводът е, че сънят осигурява „времеви прозорец“ за ефикасна клетъчна поддръжка.

Пътят към нови открития

Разплитането на въпроса как и защо е еволюирал сънят може да помогне за изясняване на връзките между липсата на почивка и невродегенеративните заболявания при хората. „При човека сънят подпомага ученето и паметта, но неговата основа може би е именно поддръжката на отделните неврони“, казва Апелбаум. Следващата стъпка на екипа е да проучи организми като водните гъби, които дори нямат нервна система.