Медузите и морските анемонии спят като хората, за да възстановят своето ДНК

Макар че нито медузите, нито морските анемонии притежават мозък, тези животни спят по начин, който поразително прилича на човешкия. Това показва изследване, публикувано в списание Nature Communications. Резултатите подкрепят теорията, че сънят е еволюирал, поне частично, за да защити ДНК в отделните нервни клетки, помагайки за възстановяването на повредите, натрупани, докато животните са будни.

„Невроните са изключително ценни“, казва съавторът на изследването Лиор Апелбаум, молекулярен невролог в университета „Бар-Илан“ в Израел. „Те не се делят, затова трябва да бъдат поддържани непокътнати.“

Предишни проучвания вече доказаха, че медузите изпадат в състояние, подобно на сън, но това изследване е първото, което наблюдава феномена при морските анемонии и описва подробно моделите на почивка и при двата вида. „Всеки път, когато някой добави нов вид към списъка на спящите същества, това е много важна стъпка за науката“, добавя Киара Чирели, изследовател на съня в Университета на Уисконсин-Медисън.

Възстановяваща почивка

Сънят е рисковано състояние за животните – той ги прави уязвими за хищници и им отнема време за хранене или размножаване. Учените обаче са единодушни, че той изпълнява фундаментална биологична функция, тъй като еволюцията го е запазила при всички изследвани досега видове с нервна система.

Идеята, че сънят всъщност предхожда появата на централизираната нервна система, набра популярност през 2017 г. Сегашното проучване надгражда това, като изследва клетъчното ниво при животни без мозък. В лаборатория и в естествена среда край Флорида екипът на Апелбаум установи, че т.нар. „обърната медуза“ (Cassiopea andromeda) спи средно по осем часа на ден, предимно през нощта, но с кратка следобедна дрямка. Морската анемония също прекарва около една трета от денонощието в сън, концентриран около зората.

Експериментите показват, че повредите в ДНК на невроните се увеличават по време на бодърстване и намаляват по време на сън. Когато изследователите предизвикали изкуствено увреждане на ДНК чрез ултравиолетови лъчи, животните реагирали, като спели по-продължително. Изводът е, че сънят осигурява „времеви прозорец“ за ефикасна клетъчна поддръжка.

Пътят към нови открития

Разплитането на въпроса как и защо е еволюирал сънят може да помогне за изясняване на връзките между липсата на почивка и невродегенеративните заболявания при хората. „При човека сънят подпомага ученето и паметта, но неговата основа може би е именно поддръжката на отделните неврони“, казва Апелбаум. Следващата стъпка на екипа е да проучи организми като водните гъби, които дори нямат нервна система.