Рисунка на тавана разкри убийство отпреди век

Реставрацията на почти 200-годишна семейна къща се превърна в неочаквано разследване на трагедия, останала скрита поколения наред. 29-годишната Сомър Дюран открива на тавана загадъчна рисунка на жена, а до нея – име, което се появява многократно по старите стени.

Опитът ѝ да разбере кой стои зад него я отвежда до историята на нейна прапралеля, убита само около два месеца след сватбата си.

Къщата е построена през 1834 г. от един от предците на Сомър и оттогава остава собственост на семейството. Днес тя и 27-годишният ѝ съпруг Антонио Дюран се опитват да възстановят историческия дом, като същевременно запазят максимално много от оригиналните му елементи.

Именно работата по реставрацията започва да разкрива следите на хората, живели там през последните близо два века. Особено интересен се оказва таванът. Стените му са покрити с имена, дати и различни рисунки, оставяни от предишните поколения. Сред изображенията има хора, фабрика и старо училище.

Едно име обаче привлича вниманието на Сомър. То се среща отново и отново и принадлежи на една от нейните прапралели – Беси. Любопитството на младата жена става още по-силно, когато забелязва името в непосредствена близост до необичайна рисунка на жена, която самата тя определя като доста графична.

Това е моментът, в който реставрацията се превръща в своеобразно историческо разследване.

Сомър започва да преглежда преброявания на населението, брачни и смъртни актове, стари семейни фотографии и вестникарски архиви. Постепенно успява да възстанови част от живота на роднината, чието име е останало върху стените на къщата.

Откритието е трагично. Беси се омъжила, но само около два месеца след сватбата била убита на Хелоуин. Според Сомър откритият от нея смъртен акт определя смъртта като homicide – убийство, а впоследствие тя намира и стари вестникарски публикации за случая.

Именно тук е необходимо важно уточнение. Няма доказателство, че рисунката на тавана изобразява убийството на Беси. Не е известно нито кой я е направил, нито кога е създадена, нито какво точно е трябвало да представя.

„Не мога да знам със сигурност какво е трябвало да представлява рисунката на тавана“, обяснява Сомър пред PEOPLE. Наученото за съдбата на роднината ѝ обаче напълно променя начина, по който тя възприема изображението.

Затова би било подвеждащо находката да бъде представяна като „рисунка от 1834 г.“. От 1834 г. е самата къща. Възрастта на изображението не е установена.

И това далеч не е единствената загадка, която старият дом разкрива.

Докато Сомър и Антонио проучват помещения, които дълго време почти не са били докосвани, те намират стари вестници и документи, семейни фотографии, касети, VHS записи, телефонен секретар, стара игра на карти, бутилки и буркани.

Някои находки са значително по-необичайни. Семейството открива два цели животински скелета. Единият се намирал на тавана, а другият бил прибран в стара кутия за обяд.

Под къщата, в близост до стар кладенец, Сомър попада и на бутилка, в която имало паяци и предмет, приличащ на малка кост. Вместо да я отваря и да продължи проучването, тя решила просто да я остави обратно на мястото ѝ.

Старите буркани също се превръщат в малки исторически загадки. Сред съдържанието семейството разпознава неща, приличащи на консервирани домати, луковици и малини. Дюран обаче изрично признава, че не могат надеждно да докажат, че храната е запазена още от XIX век.

Един празен буркан с марката Triple L според характеристиките на логото вероятно е от периода между 1890-те и началото на XX век. Друга находка, която първоначално изглеждала като много стара консервирана храна, впоследствие се оказала бронзова боя, вероятно от около 1970 г.

Реставрацията вече е привлякла значителен интерес в социалните мрежи. Сомър публикува находките си в TikTok, а последователите ѝ започват да помагат при идентифицирането на стари бутилки, буркани, лекарства и предмети според техните надписи, лога и форма. Роднини пък помагат за разпознаването на хората върху семейните фотографии.

Разследването на миналото разкрива и втора трагедия в същото поколение на семейството. Сомър установява, че сестрата на Беси също умира млада, скоро след собствената си сватба, този път вследствие на инфекция.

Сред останалите находки има и далеч по-сантиментални семейни реликви. По време на по-ранен етап от реставрацията Сомър открива стара дървена бебешка люлка, в която някога е бил люлян нейният прапрадядо, както и семейни фотографии, исторически документи и кошници, използвани при събирането на ябълки от овощната градина, засадена от неин предшественик.

Семейството се стреми да възстановява, вместо да заменя запазените оригинални части на дома. Врати, подове и дървени декоративни елементи се реставрират винаги когато състоянието им позволява това. Целта е къщата да остане едновременно годна за съвременен живот и свидетелство за почти два века семейна история.

Най-голямата загадка засега остава именно рисунката на тавана. Няма доказателство, че тя е свързана пряко със смъртта на Беси, нито че човекът, който я е нарисувал, е знаел подробностите около убийството.

Но едно име, оставено върху стената от неизвестна ръка, е било достатъчно повече от век по-късно една забравена семейна история да бъде открита отново. А докато реставрацията продължава, Сомър Дюран все още се опитва да установи кои са хората на старите фотографии и как останалите предмети в къщата се вписват в историята на поколенията, живели там.