На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден, важен празник, който съвпада с началото на църковната Нова година. Денят е посветен на Свети Симеон Стълпник и неговата майка Света Марта, а в българските земеделски традиции се свързва със старта на есенната оран, сеитба и събирането на орехи.

Роден през 357 г. в Мала Азия, Свети Симеон е почитан заради своята изключителна вяра. За да се откъсне от светския живот, той построява висока каменна кула и живее в малка килия на върха ѝ, заради което е наречен Стълпник. Той доживява до 103 години, оставайки пример за отдаденост и смирение.

Празникът е известен още като „Симеон орач“ или „Симеон сърп“ и е наситен с обичаи за плодородие. Жените приготвят специални питки от пшенично тесто, с които захранват воловете и биволите преди първата оран. Малки кравайчета се нанизват на рогата на животните, а орачите и сеячите се обличат празнично, за да е спорна работата.

След първата изорана бразда, обредната пита се разчупва на четири части: едната се хвърля на изток, втората се дава на воловете, третата се заравя в нивата, а четвъртата се изяжда от стопанина. Според българските традиции, на този ден не се дава нищо назаем и не се изнася от дома, за да не „излезе берекетът“. Забранено е също да се готви, пере или простира.

Народните вярвания гласят, че първият гост в дома предсказва каква ще бъде годината – ако е добър човек, тя ще е плодородна. Същото важи и за срещите по пътя към нивата – срещне ли орачът някой с „пълно“, житото ще даде богат урожай.

На Симеоновден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.