Ново проучване на University of Technology Sydney (UTS) променя начина, по който учените гледат на компулсивното поведение – действия, които хората повтарят отново и отново, дори когато знаят, че могат да им навредят. Такива поведения са характерни за OCD, зависимости и хазартни разстройства и засягат милиони хора по света.

Дълго време специалистите смятаха, че компулсиите възникват, защото човек „заседва“ в навиков цикъл – действа автоматично, без мисъл, сякаш на автопилот. Според тази теория навиците стават толкова силни, че човек губи контрол над действията си.

Но новото изследване, проведено върху плъхове, предлага съвсем различно обяснение. Вместо да засилва навиците, възпалението в стриатума – област от мозъка, свързана с избора на действия – кара животните да действат по-обмислено, а не по-автоматично.

Д-р Лора Брадфийлд, старши автор на изследването, обяснява, че навиците обикновено ни помагат – като миенето на зъби или шофирането по познат маршрут. Те пестят умствена енергия, докато нещо неочаквано не ни принуди да преминем към пълно внимание.

При компулсивното поведение учените досега вярваха, че хората не могат да направят този преход – че са „заклещени“ в навика. Но изследването, публикувано в Neuropsychopharmacology, показва, че картината може да е по-сложна.

Екипът, ръководен от д-р Арви Абие́ро, предизвикал възпаление в стриатума на плъхове, очаквайки да засили навиковото поведение. Вместо това животните започнали да действат по-целенасочено, като непрекъснато променяли поведението си според резултатите – дори в ситуации, в които навиците би трябвало да доминират.

Това подсказва, че при някои хора компулсиите може да не са „безмислени навици“, а резултат от прекомерно съзнателно усилие, но насочено в грешната посока. Например човек, който непрекъснато мие ръцете си, може да го прави не автоматично, а защото е силно тревожен за микроби – и съзнателно избира да повтаря действието, макар да не му носи облекчение.

Тези открития отварят нови възможности за лечение. Днешните терапии често се фокусират върху „разбиване на навика“. Но ако част от компулсиите произлизат от твърде много контрол, може да са нужни други подходи – например намаляване на възпалението в мозъка чрез медикаменти или чрез промени в начина на живот като по-добър сън, движение и управление на стреса.

Според д-р Брадфийлд изследването предлага ново обяснение за компулсивното поведение и оспорва идеята, че хората с такива разстройства просто не могат да спрат навиците си. Вместо това те може да мислят и контролират прекалено много, но по начин, който не им помага.

Разбирането на тази разлика може да доведе до по-ефективни терапии и по-добра подкрепа за хората, които се борят с подобни състояния.