Точно в 03:05 часа на 23 септември 2026 г. настъпва есенното равноденствие и започва астрономическата есен в Северното полукълбо. Моментът съответства на 00:05 ч. по координирано универсално време (UTC) и отбелязва една от четирите ключови точки в годишното движение на Земята около Слънцето.

При есенното равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, преминавайки от северната към южната небесна полусфера. Причината за смяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо орбиталната равнина – около 23,4 градуса. След този момент Северното полукълбо постепенно получава все по-малко пряка слънчева светлина, докато в Южното започва астрономическата пролет.

Името „равноденствие“ идва от латинското aequinoctium – „равна нощ“, но популярното твърдение, че на тази дата денят и нощта продължават точно по 12 часа, не е напълно вярно. Причината е начинът, по който се определят изгревът и залезът, както и атмосферната рефракция, която позволява да виждаме Слънцето дори когато геометрично то вече е малко под хоризонта.

За София например на 23 септември Слънцето ще изгрее около 07:14 ч. и ще залезе около 19:22 ч., което прави деня приблизително 12 часа и 8 минути. Почти точно 12-часов ден в столицата ще има няколко дни по-късно – около 25–26 септември. Точните стойности се различават според географското положение.

Самото равноденствие също не е явление, което продължава през целия ден. То представлява точен астрономически момент – през 2026 г. това е 00:05 UTC, или 03:05 ч. българско лятно часово време. Астрономическите изчисления за София поставят началото на есента именно в този момент.

Оттук нататък светлата част на денонощието в България ще продължи да намалява. На 23 септември тя е малко над 12 часа, а около зимното слънцестоене през декември ще достигне годишния си минимум. През 2026 г. астрономическата зима ще започне на 21 декември в 22:50 ч. българско време.

Есенното равноденствие може да настъпи на различна дата в отделните години – обикновено на 22 или 23 септември. Това се дължи на факта, че една обиколка на Земята около Слънцето не продължава точно 365 дни, а приблизително 365 дни и шест часа, което налага и корекцията с високосните години.

В много древни култури равноденствията са били важни ориентири за земеделието, календара и религиозните ритуали. Наблюдението на движението на Слънцето е позволявало на хората да определят сезоните много преди появата на съвременните часовници и астрономически инструменти.

Така в ранните часове на 23 септември лятото ще отстъпи място на есента не по календарна условност, а в точно определен момент от движението на Земята около Слънцето. От 03:05 ч. насетне Северното полукълбо официално навлиза в астрономическата есен, а нощите постепенно ще стават по-дълги от дните.