Луната определено не е направена от зелено сирене; окончателното научно становище вече е факт. През май 2023 г. бе публикувано изследване, което показва, че вътрешното ядро на Луната представлява твърда сфера с плътност, сходна с тази на желязото.

Това откритие може да постави край на дългогодишния спор дали вътрешната сърцевина е твърда или разтопена и да позволи по-точно разбиране на лунната еволюция и, косвено, на историята на Слънчевата система.

Екипът на астронома Артюр Брио от Националния център за научни изследвания във Франция отбелязва, че резултатите им поставят под въпрос развитието на лунното магнитно поле, доказвайки наличието на вътрешно ядро; и подкрепят сценария за глобално преобръщане на мантията, който дава нова яснота относно периода на интензивни удари върху Луната през първия ѝ милиард години.

Изследването на вътрешността на небесни тела най-често се извършва чрез сеизмични данни, тъй като акустичните вълни разкриват структурата на материала, през който преминават. Макар да разполагаме със сеизмологични данни от мисиите „Аполо“, тяхната резолюция е твърде ниска, за да позволи точни заключения. Известно е, че Луната има течно външно ядро, но природата на вътрешното му съдържание оставаше спорна.

За да стигнат до окончателен отговор, Брио и колегите му обединяват данни от космически мисии и лазерни лунни измервания, включително промени в разстоянието Земя–Луна, степента на деформация на Луната и нейната плътност. След това те извършват моделиране с различни варианти на ядра, за да установят кой модел съвпада най-точно с наблюденията.

Резултатите разкриват активно преобръщане в мантията, при което по-плътният материал потъва навътре, а по-лек се издига нагоре. Това явление отдавна е предложено като обяснение за специфичния химичен състав на вулканичните райони на Луната; новото проучване предоставя още доказателства в тази посока.

Най-значимата констатация е, че лунното ядро е много подобно на земното – с течно външно и твърдо вътрешно ядро. Моделите сочат, че външното ядро има радиус около 362 км, а вътрешното – около 258 км, или приблизително 15% от радиуса на Луната. Плътността на вътрешното ядро е приблизително 7 822 кг/м³, почти идентична с тази на желязото.

Интересното е, че още през 2011 г. екип, ръководен от Рене Уебър от Центъра „Маршал“ на НАСА, достига до подобни заключения, използвайки тогавашните най-модерни сеизмологични методи върху данните от „Аполо“. Те също установяват твърдо вътрешно ядро с радиус около 240 км и плътност около 8 000 кг/м³. Новото изследване потвърждава техните резултати и изгражда още по-силна теза за земеподобно лунно ядро.

Знанието за структурата на ядрото е важно, защото силното магнитно поле на Луната, което е започнало да отслабва преди около 3,2 млрд. години, се генерира от движение в ядрото. Разбирането на неговия състав може да разкрие защо и как това поле е изчезнало.

С оглед на предстоящото завръщане на човечеството на Луната, може би няма да чакаме дълго за нови сеизмични данни, които да потвърдят тези открития с абсолютна точност.