Огромните бури и непрогледната облачна покривка на Юпитер правят почти невъзможно надникването под повърхността му. Всеки космически апарат, който се опита да се доближи твърде много, би бил изпарен, разтопен или смазан от екстремните условия. Типичен пример е сондата Galileo на НАСА, която престана да предава сигнал почти веднага след контролираното си спускане в атмосферата през 2003 г.

Въпреки че Юпитер – огромна сфера от завихрени газове и течности – вероятно няма твърда повърхност, изследователите се опитват да разберат структурата на неговите слоеве. Екип от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА и Чикагския университет създаде детайлен компютърен модел, базиран на данни от мисиите Juno и Galileo.

Резултатите, публикувани в The Planetary Science Journal, поднасят изненада: Юпитер съдържа един път и половина повече кислород от Слънцето. Това е значително над предишните оценки, според които количеството му беше едва една трета от слънчевото. Тези данни подкрепят теорията, че планетата се е формирала чрез натрупване на леден материал преди милиарди години близо до т.нар. „линия на замръзване“ – границата в Слънчевата система, отвъд която температурите са достатъчно ниски за формирането на амонячен, метанов и воден лед.

Голяма част от кислорода е свързана във вода, чието поведение се променя драстично в зависимост от температурата, което допълнително затруднява картографирането на слоевете. Моделът на учените отчита както химическите реакции (от горещите метални молекули в ядрото до по-студените региони на атмосферата), така и движението на газовете и облаците.

„Химията е важна, но тя не обяснява поведението на водните капки или облаците. Хидродинамиката сама по себе си пък прекалено опростява химията. Затова е важно да ги обединим“, споделя водещият автор на изследването Джихун Янг.

Новият модел предполага, че газовете се движат много по-бавно, отколкото се смяташе досега. Според Янг дифузията в атмосферата е между 35 и 40 пъти по-бавна от стандартните предположения – преминаването на една молекула през определен слой може да отнеме седмици вместо часове. Юпитер остава една от големите загадки в нашата система, доказвайки, че дори съседните ни планети все още крият неподозирани тайни.