Островите на Бермудския архипелаг са истинска научна загадка. Причината не е в печално известния Бермудски триъгълник, а във факта, че те са разположени върху „подутина“ на земната кора, която технически не би трябвало да съществува според традиционните геоложки теории.

Сега двама сеизмолози – Уилям Фрейзър от научния институт „Карнеги“ и Джефри Парк от университета „Йейл“, предлагат обяснение. Геолозите отдавна си блъскат главите над произхода на архипелага, съставен от 181 острова. Те са се появили в резултат на вулканична дейност преди около 33 милиона години.

Обикновено подобни вериги от вулканични острови (като Хаваите) имат поредица от вулкани на различна възраст, активни огнища и дълбока „мантийна струя“ (hotspot). Именно тази струя създава т.нар. геоложка подутина на морското дъно – издутина, подобна на „пъпка“ под кожата, която се образува, когато горещ и лек материал се издига от недрата на Земята.

Бермудите определено имат такава подутина, но нямат мантийна струя. Тъй като там не е имало вулканична дейност от милиони години, тази издутина (и островите върху нея) би трябвало отдавна да са потънали обратно в океана. Но това не се случва.

Фрейзър и Парк са изследвали данните от сеизмичните вълни, породени от земетресения, докато преминават през мантията под Бермудите. Тъй като тези вибрации се движат по-бързо през плътни материали и се забавят в по-редки, техните форми позволяват на учените да „виждат“ какво се случва в дълбините.

Специалистите са открили доказателства за слой от сравнително лека скала с дебелина около 20 километра, който върши работата на липсващата мантийна струя. Благодарение на своята плаваемост, той изтласква земната кора нагоре и поддържа архипелага над кристалните води на Атлантика.

„Идентифицирахме характеристики, свързани с докладван за първи път 20-километров слой скала под океанската кора“, обясняват изследователите в своя труд. Според тях този дебел слой вероятно се е настанил там преди 30–35 милиона години, когато Бермудите са били вулканично активни.

Това наслояване е само едно от възможните тълкувания на сеизмичните данни, но то може да се окаже единственото нещо, което спасява Бермудите от изчезване в океана – поне докато морското равнище не се покачи значително. Изследването е публикувано в списанието Geophysical Research Letters.