„Гравитационна дупка“ под Антарктида звучи като сюжет на слаб научнофантастичен филм, но в действителност това е реален феномен, разположен дълбоко под земната повърхност и датиращ от десетки милиони години. За щастие, явлението не е толкова апокалиптично, колкото подсказва името му. Всъщност изследователите твърдят, че сложните взаимодействия между плътността на скалите, гравитационното привличане и морското равнище им помагат да разберат как са еволюирали ледените шелфове на най-южния континент и какво е тяхното влияние върху глобалния климат.

Повечето хора възприемат гравитацията като константа. В действителност обаче тази сила се проявява различно в зависимост от местоположението и взаимодействието между обекти с различна маса. В земната мантия разликите в плътността на скалите постепенно оказват влияние върху океанската среда. В зоните с по-слаба гравитация се наблюдава по-ниско ниво на океанската повърхност спрямо центъра на планетата, тъй като водата неизбежно се оттича към райони с по-силно привличане.

Това понижаване на морското равнище е най-силно изразено в т.нар. Антарктическа геоидна депресия (AGL), известна още като „гравитационната дупка“ на континента. Тя не се е появила за една нощ, а се е развивала в продължение на милиони години през няколко фази. Според скорошно проучване в списание Scientific Reports, ключът към анализирането на това явление са земетресенията на континента.

„Представете си, че правим скенер на цялата Земя, но вместо рентгенови лъчи, използваме земетресения“, обяснява съавторът на изследването и геофизик от Университета на Флорида, Алесандро Форте. „Вълните от земетресенията осигуряват „светлината“, която осветява вътрешността на планетата.“

Тъй като хората трудно долавят кумулативните флуктуации на гравитацията, учените използват специализирано оборудване. Те са интегрирали своите сеизмични сканирания в нов триизмерен физичен модел на земната вътрешност, сравнявайки го със сателитни данни. Чрез напреднало компютърно моделиране екипът е успял да „превърти“ геофизичните процеси със 70 милиона години назад, за да симулира развитието на тези фактори във времето.

Форте и колегите му вярват, че гравитационната дупка в Антарктида е била по-слаба, преди да започне да се засилва преди около 30 до 50 милиона години. Този период съвпада с мащабни климатични промени на континента, включително появата на първите ледници. Те, от своя страна, оказват огромно влияние върху екосистемите на Земята, включително върху нивата на световния океан и неговата киселинност.

Екипът е убеден, че региони като антарктическата гравитационна дупка заслужават много по-задълбочен анализ. Следващата стъпка на учените е да потърсят преки връзки между засилването на гравитационната аномалия и развитието на ледената покривка.

„Ако разберем по-добре как вътрешността на Земята оформя гравитацията и морското равнище, ще получим ценни знания за факторите, които определят стабилността на големите ледени масиви“, заключава Форте.