Човешката дейност, свързана със строителството на язовири, е оказала неочаквано влияние върху планетата, като е изместила магнитните полюси на Земята с около един метър и е довела до спад в морското равнище с 21 милиметра. Ново изследване разкрива, че масата на задържаната вода зад близо 7000 големи язовира е променила разпределението на земната маса, което е повлияло на оста на въртене на планетата. Това явление, известно като истинско полярно движение, подчертава дълбокото въздействие на човешките действия върху глобалните геофизични процеси.

Как язовирите променят земните полюси?

Според изследване, публикувано в Geophysical Research Letters, строителството на 6862 язовира между 1835 и 2011 г. е довело до изместване на земните полюси с общо 113 сантиметра (около 3,7 фута), като 104 сантиметра от това движение са се случили през 20-ти век. Този процес, наречен истинско полярно движение, се случва, когато масата на Земята се преразпределя, карайки външната кора да се размества спрямо течния слой под нея. Аналогия е топка за баскетбол, въртяща се на пръст – ако добавите тежест (като глина) от едната страна, тя ще се наклони към екватора, променяйки оста на въртене.

Изследователите, водени от Наташа Валенсич от Харвардския университет, установиха, че тези язовири задържат достатъчно вода, за да запълнят два пъти Големия каньон. Това преместване на водна маса от океаните към язовирите е намалило глобалното морско равнище с 21 мм и е променило разпределението на тежестта на планетата.

Две фази на полярно движение

Изместването на полюсите е протекло в две основни фази:

  • 1835–1954 г.: Масовото строителство на язовири в Северна Америка и Европа е довело до изместване на Северния полюс с 20,5 см към 103-ия меридиан изток (през Русия, Монголия и Китай).
  • 1954–2011 г.: Фокусът на строителството се измества към Източна Африка и Азия, като полюсът се премества с 57 см към 117-ия меридиан запад (през западна Северна Америка и Южния Тихи океан).

Тези промени не са линейни, а следват „вълнообразна“ траектория, тъй като зависят от местоположението и мащаба на язовирите.

Задържането на вода в язовирите е намалило глобалното морско равнище с 21 мм, което представлява около четвърт от повишаването на морското равнище през 20-ти век (средно 1,2 мм годишно). Това може да се разглежда като неочакван положителен ефект в контекста на климатичните промени, които повишават морското равнище чрез топенето на ледници. Въпреки това разпределението на язовирите влияе на геометрията на морското равнище – в зависимост от тяхното местоположение, някои региони могат да бъдат по-силно засегнати от други. „В зависимост от това къде строите язовири, геометрията на повишаването на морското равнище се променя“, обяснява Валенсич.

Макар движението на полюсите с около един метър да не предизвиква катастрофални последици като нов ледников период, то е значимо за разбирането на бъдещите промени в земната ос и морското равнище. Изместването на полюсите е само един от начините, по които човешката дейност влияе на планетата. Други фактори, като изпомпването на подземни води (което е довело до изместване с 80 см между 1993 и 2010 г.) и топенето на ледници поради климатичните промени, също допринасят за полярното движение.

Тези открития подчертават необходимостта от отчитане на водните ресурси при прогнозите за морското равнище и геофизичните промени. Според Валенсич: „Това показва колко дълбоко човешката дейност може да повлияе на планетарните процеси.“

Строителството на близо 7000 язовира от 1835 г. насам е изместило магнитните полюси на Земята с около един метър и е намалило морското равнище с 21 мм. Това явление, известно като истинско полярно движение, е резултат от преразпределянето на огромни водни маси, което променя земната ос на въртене. Макар и малко по мащаб, този ефект подчертава дълбокото въздействие на човешките действия върху планетата и необходимостта от внимателно управление на водните ресурси в контекста на климатичните промени и геофизичните последици.