Антарктида постепенно се превръща от дългосрочен „резервоар“ на живак в източник на ново замърсяване, тъй като затоплянето и топенето на ледовете освобождават натрупания през индустриалната епоха токсичен елемент. Ново изследване показва, че процесът е особено изразен в района на Антарктическия полуостров.

Живакът присъства в природата и се отделя при процеси като вулканична активност и изветряне на скалите. С индустриализацията обаче човешката дейност, включително изгарянето на изкопаеми горива и минното дело, значително увеличава количествата му в околната среда.

Част от този живак достига до Антарктида чрез атмосферата и в продължение на десетилетия се натрупва в леда. Така континентът се превръща в своеобразно хранилище на замърсителя, който при стабилни условия остава сравнително изолиран от морските екосистеми.

Екип, ръководен от еколога Чънчжън Джоу от Пекинския университет, е изследвал процесите чрез седиментни ядки, взети от шелфа край Антарктическия полуостров. Резултатите показват, че районът натрупва живак приблизително два пъти по-бързо от средната скорост за континенталните шелфове в световен мащаб.

От началото на индустриалната епоха скоростта на натрупване на живак в изследвания район се е увеличила със 160%. Учените свързват промяната както с увеличеното атмосферно постъпване на замърсителя, така и с процесите, които се развиват вътре в самата антарктическа система.

Един от тях е атмосферно-океанският цикъл. Живакът може да бъде пренасян на големи разстояния чрез въздуха, да попадне в морската вода и впоследствие отново да се върне в атмосферата. Така се създава постоянен обмен между атмосферата и океана.

Същевременно топенето и ерозията на леда освобождават натрупания в него живак. След това той може да достигне сушата и морската среда, превръщайки се във вторичен източник на замърсяване.

Според изследователите взаимодействието между двата процеса е довело до значително ускоряване на живачния цикъл. Освобождаването на живак от сушата вследствие на топенето на леда се е увеличило с 550%, а обменът между атмосферата и морската повърхност – с 350%.

Това означава, че климатичното затопляне може да промени ролята на Антарктида в глобалния цикъл на живака. Вместо само да задържа натрупания замърсител, топящият се лед започва постепенно да го връща в активната природна среда.

Рискът е свързан и с начина, по който живакът се държи в морските екосистеми. Микроорганизмите могат да преобразуват елемента в метилживак – силно токсична форма, която се натрупва в организмите и може да се концентрира с изкачването нагоре по хранителната верига.

Така замърсяването потенциално може да засегне различни нива на хранителната мрежа на Южния океан – от микроорганизмите и крилa до рибите и по-големите морски хищници.

Още по-тревожен е фактът, че част от живака вече се изнася от района на Антарктическия полуостров чрез морските течения. Според изследването количеството, което достига до открития океан, се е увеличило с 400%, което създава възможност замърсителят да бъде пренесен към по-отдалечени морски екосистеми.

Учените подчертават, че резултатите от Антарктическия полуостров не означават непременно, че същият процес протича с еднаква сила навсякъде в Антарктида. Ако обаче и други периферни морета са натрупали значителни количества живак след началото на индустриалната епоха, потенциалният риск за екосистемите на Южния океан би бил значително по-голям.

Живакът е токсичен за човешкия организъм и представлява сериозен риск за общественото здраве. Особено опасен е метилживакът, който може да се натрупва в рибата и морските храни и да се предава по хранителната верига.

Изследването показва още една последица от климатичните промени – затоплянето не само топи леда, но може да освобождава и замърсители, натрупвани в него в продължение на десетилетия. Това превръща историческия запас от живак в потенциален вторичен източник на замърсяване за полярните екосистеми.

Ограничаването на емисиите на парникови газове и на източниците на живачно замърсяване може да ограничи натрупването на нови количества от токсичния елемент и да намали вероятността от допълнителното му освобождаване от антарктическите ледове.