Картофите остават основна част от българската трапеза, но при хора с диабет и хронични бъбречни заболявания консумацията им крие сериозни рискове. Това предупреждава терапевтът д-р Алина Кобозева, като подчертава, че гликемичният индекс на картофите зависи в голяма степен от начина им на приготвяне.

По думите ѝ, горещите картофи и картофеното пюре водят до рязко повишаване на кръвната захар, което ги прави неподходящи за диабетици. Причината е бързото усвояване на нишестето, когато продуктът се консумира веднага след термична обработка.

Ключов фактор за намаляване на вредния ефект е охлаждането на сварените картофи. Когато престоят в хладилник, в тях се образува резистентно нишесте, което се разгражда по-бавно, не предизвиква резки гликемични пикове и действа като пребиотик за чревната флора. Научни изследвания показват, че охладените, а дори и повторно претоплени картофи, имат значително по-нисък гликемичен ефект в сравнение с прясно сварените.

При хора с бъбречни заболявания водещо остава стриктното ограничаване на количеството, тъй като картофите съдържат калий и фосфор, които могат да натоварят бъбреците. Д-р Кобозева обръща внимание и на неправилното съхранение – излагането на светлина или топлина води до натрупване на соланин, токсично вещество, което прави картофите опасни дори за здрави хора.

Като по-безопасна алтернатива през есенния сезон специалистът препоръчва включването на други продукти в менюто, сред които:
– тиква и тиквички, богати на фибри и с нисък гликемичен индекс;
– броколи и цветно зеле, които осигуряват витамини без сериозно влияние върху кръвната захар;
– ядки, източник на полезни мазнини и стабилна енергия.

Тези хранителни промени позволяват поддържане на балансиран режим, без да се правят компромиси с разнообразието и вкуса.