Гените влияят и върху избора ни на плодове и зеленчуци

Защо някои хора с лекота посягат към ябълка или салата, докато за други здравословното хранене изисква повече усилия? Част от отговора може да се крие в гените.

Международно изследване на близнаци показва, че генетичните различия допринасят за индивидуалните различия в консумацията на плодове и зеленчуци.

Резултатите поставят под въпрос прекалено опростеното разбиране, че здравословният хранителен режим е единствено въпрос на воля и самодисциплина. Хранителното поведение се оформя от сложна комбинация от генетични, социални и индивидуални фактори, включително достъпността и цената на храната, културата, личните предпочитания и житейския опит.

Изследването е публикувано в научното списание Behavior Genetics и анализира данни от 5789 близнаци на възраст между 45 и 90 години от международни кохорти.

Учените установяват наследствен компонент както при консумацията на плодове, така и при зеленчуците.

Оценената наследяемост на приема на плодове е около 25%, а при зеленчуците – около 17%.

Тези проценти трябва да се тълкуват внимателно. Те не означават, че гените „определят“ 25% от плодовете, които конкретен човек ще изяде. Наследяемостта описва каква част от различията между хората в изследваната популация статистически може да бъде свързана с генетични различия при конкретните условия, в които е проведено проучването.

Именно изследванията на еднояйчни и двуяйчни близнаци позволяват на учените да оценяват относителния принос на наследствеността и средата. Еднояйчните близнаци споделят практически целия си генетичен материал, докато двуяйчните споделят средно около половината от генетичните варианти, по които хората се различават.

Сравняването на сходствата в поведението им позволява чрез статистически модели да се оцени каква част от наблюдаваните различия може да се свърже с генетични и каква – с фактори на средата.

Резултатите обаче категорично не означават „генетична съдба“. Напротив – по-голямата част от вариацията в приема на плодове и зеленчуци не се обяснява с наследствените фактори, оценени в изследването.

Средата остава от решаващо значение.

„Хранителното поведение е далеч по-сложно, отколкото хората си мислят“, посочва водещият автор Анабел Матисън от Центъра за здравословно стареене на мозъка към Университета на Нов Южен Уелс.

Според изследователите генетиката е само един елемент от значително по-сложна картина. Върху хранителния избор влияят цената и наличността на продуктите, културните навици, вкусовите предпочитания, социалната среда и индивидуалният житейски опит.

Проучването открива и друга интересна зависимост – част от генетичните фактори, свързани с по-висока консумация на плодове, се припокриват с тези, свързани с консумацията на зеленчуци.

Това подсказва, че зад избора на двете групи храни може да стоят общи биологични механизми или генетично повлияни характеристики.

Предишни изследвания също намират генетичен компонент при хранителните предпочитания. Проучване сред 2865 близнаци в късна юношеска възраст например установява умерено генетично влияние върху предпочитанията към различни групи храни, включително плодове и зеленчуци.

Новите резултати разширяват тази линия на изследване към хората в средна и по-напреднала възраст и подчертават, че изборът на храна не може да бъде обяснен само с лична дисциплина.

Практическото значение е именно в това разграничение. Генетично влияние не означава генетична предопределеност. Дори когато дадено поведение има наследствен компонент, достъпът до здравословна храна, цените, образованието и социалната среда могат да променят начина, по който хората се хранят.

Затова резултатите не дават основание да се заключи, че човек е „роден“ да се храни здравословно или нездравословно. Те показват нещо по-нюансирано – че хранителните навици възникват от взаимодействието между биологията и средата, а волята е само една част от тази система.