Ако някога сте се питали защо жирафът има толкова дълга шия, отговорът изглежда очевиден – тя му позволява да достигне до сочните листа по върховете на високите акации в Африка. Това му осигурява предимство в храненето и способност да оцелее по-лесно по време на суша, докато другите животни се състезават за храна близо до земята.

Но тази дълга шия има своята цена. Сърцето на жирафа трябва да изпомпва кръв на няколко метра нагоре, за да достигне до главата му. Налягането при възрастен жираф надвишава 200 mm Hg – над два пъти повече от това на повечето бозайници. В резултат сърцето му консумира повече енергия дори от човешкото тяло в покой.

Според ново изследване, публикувано в Journal of Experimental Biology от Роджър С. Сеймур (Университет на Аделаида) и Едуард Снелинг (Университет на Претория), дългите крака на жирафа всъщност помагат на сърцето му. Те го издигат по-близо до главата и така намаляват натоварването и енергийните разходи.

Учените създали хипотетично животно, наречено „елаф“ – комбинация между антилопа кана и жираф. Изчисленията показали, че ако жирафът беше с къси крака, но с дълга шия, щеше да изразходва 21% от енергията си само за работа на сърцето, срещу 16% при реалния жираф и 6,7% при човека. Благодарение на краката си, жирафът спестява около 5% енергия, еквивалент на над 1,5 тона храна годишно – ключова разлика за оцеляване в дивата природа.

Зоологът Греъм Митчъл допълва в книгата си „Как функционират жирафите“, че предците на днешните жирафи първо са развили дълги крака, а едва след това – дълги шии. Макар това да е енергийно изгодно, дългите крака имат своята цена – животното трябва да разтваря крайниците си, за да пие вода, което го прави уязвимо за хищници.

Експертите заключават, че височината на жирафа вероятно е пределът за сухоземни животни, тъй като всяка по-дълга шия би изисквала непостижимо високо кръвно налягане. Зауроподите като Giraffatitan, с шии до 8,5 метра, вероятно никога не са държали главите си толкова високо, без да припаднат.

Така жирафът остава ненадминат рекордьор по височина и пример за еволюционен баланс между форма, функция и оцеляване.