Затоплянето на климата може да освободи от лед територия с мащабите на американския щат Пенсилвания до 2300 г., което радикално ще промени географията и геополитиката на Антарктида. Ново проучване, публикувано в списание Nature Climate Change, за първи път отчита т.нар. глациално изостатично приспособяване – процесът, при който земната маса под ледниците се издига, след като тежестта на леда намалее.

Според водещия автор на изследването, геофизикът Ерика Лукас от Калифорнийския университет в Санта Круз, появата на нови свободни от лед площи ще засили интереса на държавите към ценни минерални ресурси. Прогнозите показват, че при сценарий с високо топене на ледовете могат да се разкрият до 120 610 кв. км земя. В тези зони вече са регистрирани или се предполага наличието на находища на мед, злато, сребро, желязо и платина.

Най-значителното оттегляне на леда се очаква в територии, към които претенции имат Аржентина, Чили и Обединеното кралство. Под повърхността на ледения континент се крие разнообразен ландшафт с планини, каньони и дори вулкани, които ще станат достъпни в следващите векове. Това поставя под въпрос бъдещето на международните споразумения, които в момента забраняват търговския добив на полезни изкопаеми.

В момента Антарктическият договор позволява дейности, свързани с минерални ресурси, единствено за научни цели. Авторите на изследването обаче предупреждават, че ако извличането на ресурси стане по-лесно, държавите ще имат силен стимул за преразглеждане на правилата. Първата възможност за предоговаряне на протоколите за опазване на околната среда е през 2048 г.

Въпреки модерната тенденция за разкриване на нови земи, правни експерти като Тим Стивънс от Университета в Сидни смятат, че това едва ли ще доведе до незабавна промяна в управлението на региона. Антарктида ще остане изключително сурова среда за индустриален добив, а климатичната трансформация може вместо конфликти да стимулира по-тясно международно сътрудничество за опазване на уникалната екосистема.