Според правилата на Първия вселенски събор в Никея, установен през 325 година, православният Великден винаги се отбелязва в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Този канон гарантира, че датата на празника никога не съвпада точно с деня на самото пълнолуние, а настъпва най-малко един ден след него. Основната цел на това ограничение е да се осигури единство в християнския свят и да се избегне застъпване с еврейската Пасха.

В православието изчисленията следват Юлианския календар, според който пролетното равноденствие е фиксирано на 21 март (съответстващо на 3 април по нов стил). Важно е да се отбележи, че църквата не използва преки астрономически наблюдения, а специализирани таблици, наречени пасхалион. Поради тази причина т.нар. пасхално пълнолуние може да се разминава с действителното астрономическо явление с няколко дни.

Ако първото пълнолуние след 21 март се падне в неделя, честването на Възкресение Христово задължително се отлага за следващата неделя. Благодарение на тези сложни изчисления датата на празника варира в широк диапазон – между 4 април и 8 май по григорианския календар. Дори в редките случаи, когато православният и западният Великден съвпадат, те винаги остават в неделния ден след лунната фаза.

Историческите и догматичните норми потвърждават, че символиката на празника изисква той да настъпи в първия ден от седмицата след събитията, свързани с еврейската Пасха. Вековните традиции и съвременните астрономически проверки доказват, че съвпадението на Великден с пълнолуние е практически невъзможно според действащите църковни закони. Това съхранява автентичността на пасхалния цикъл, завещан още от четвърти век.