„Ново откритие, което ще промени всичко“ – с подобно обещание документалният филм „Capturing Bigfoot“ на режисьора Марк Еванс връща една от най-прочутите загадки на американската популярна култура.

В центъра на историята отново е легендарният запис на Патерсън и Гимлин от 1967 г., но този път към него е добавена неизвестна досега 16-милиметрова лента, престояла заключена десетилетия.

Тя обаче не представлява ново научно доказателство за съществуването на Бигфут – напротив, може да постави под нова светлина автентичността на оригиналния филм.

„Capturing Bigfoot“ ще излезе на 20 октомври 2026 г. в Ню Йорк, Лос Анджелис и избрани американски кина, а същия ден ще бъде предложен за ограничен период за наемане или покупка чрез Prime Video в САЩ и Канада.

Датата не е случайна. На 20 октомври 1967 г. Роджър Патерсън заснема прочутата приблизително 59-секундна лента, на която се вижда едро, покрито с козина човекоподобно същество, движещо се на два крака през местността Блъф Крийк в Северна Калифорния.

До него е неговият спътник Боб Гимлин.

Фигурата от записа впоследствие става известна като „Пати“, а кадрите – като филма на Патерсън–Гимлин.

Близо шест десетилетия по-късно това остава най-известният визуален материал, представян като доказателство за съществуването на Бигфут – или Саскуоч, както съществото е известно в Канада и части от американския Северозапад.

Няма обаче общоприето научно доказателство, че Бигфут съществува като неизвестен на науката биологичен вид. През годините са съобщавани множество предполагаеми наблюдения, следи и други находки, но нито една не е довела до потвърдено научно установяване на подобно същество.

Именно затова филмът от 1967 г. продължава да бъде толкова важен за легендата.

„Capturing Bigfoot“ обаче не се задоволява с поредния анализ на старите кадри.

Новият документален филм е изграден около открита десетилетия по-късно 16-милиметрова филмова лента, за която създателите твърдят, че може да промени начина, по който се разглежда цялата история.

Лентата достига до режисьора Марк Еванс чрез Тереза Брукс, чийто баща Норм Джонсън е работил във филмова лаборатория на Boeing и е имал връзки с хора от обкръжението на Патерсън и Гимлин.

Материалът е бил съхраняван в сейф в продължение на десетилетия.

Официалното представяне на филма е умишлено загадъчно – „ролка 16-милиметров филм, заключена повече от 50 години, преобръща дебата за Бигфут“.

Но появилата се след премиерата информация очертава значително по-сложна история.

В неизвестната лента има приблизително 40-секунден материал с фигура, наподобяваща Бигфут, движеща се през гориста местност.

Една от интерпретациите, разглеждани около филма, е особено взривоопасна за защитниците на оригиналния запис: възможно ли е кадрите да показват репетиция или тест с костюм, свързан с филма на Патерсън–Гимлин?

Ако подобно нещо бъде убедително доказано и ако лентата действително предхожда октомври 1967 г., това би било много по-съществено за историята от поредното предполагаемо наблюдение на загадъчно същество.

Но именно тук започва спорът.

Датирането, произходът и интерпретацията на новия материал не са безспорни, а хора, които са го виждали, стигат до различни заключения.

Сред най-интересните случаи е Бил Мънс, специалист по специални ефекти и дългогодишен анализатор на оригиналния филм на Патерсън–Гимлин.

Мънс участва в „Capturing Bigfoot“ и е имал възможност физически да изследва новооткрития материал.

След премиерата той публично оспори начина, по който лентата може да бъде интерпретирана.

Според него материалът не доказва репетиция преди заснемането на оригиналния филм. Той поставя под въпрос датирането и аргументира алтернативна версия – че показаното може да е по-късна възстановка или реплика.

Други зрители на същия материал стигат до различно заключение.

Това е важна подробност, защото означава, че обещанието за „откритие, което променя всичко“ трябва да бъде разглеждано преди всичко като промоционална теза на филма, а не като установен научен факт.

„Capturing Bigfoot“ направи световната си премиера на фестивала SXSW в Остин, Тексас, през март 2026 г., в секцията Documentary Spotlight.

Филмът е с продължителност около 102 минути и беше показан няколко пъти в рамките на фестивалната програма.

След SXSW продуцентите ограничиха публичните прожекции на материала, а преди широкото разпространение е предвидена специална прожекция на 14 октомври в Портланд, Орегон, организирана от Oregon Historical Society.

Там мерките са необичайно строги.

Организаторите изрично предупреждават, че заради чувствителния характер на непоказваните досега кадри в залата няма да бъдат допускани записващи устройства, включително телефони и смарт очила.

В самия документален филм участват ключови фигури от историята.

Сред тях е Боб Гимлин, който през 1967 г. е с Патерсън в Блъф Крийк и през всичките тези години защитава версията, че двамата са заснели реално, непознато същество.

Във филма говори и Боб Хайронемъс, човекът, който от години твърди точно обратното – че фигурата от легендарния запис е той, облечен в костюм.

Неговите твърдения също остават оспорвани и сами по себе си не представляват окончателно доказателство, че записът е инсценировка.

За първи път историята е разказана подробно и от Клинт Патерсън, сина на Роджър Патерсън.

Роджър умира през 1972 г., само пет години след заснемането на кадрите, оставяйки след себе си спор, който продължава повече от половин век.

Сред интервюираните е и антропологът Джеф Мелдрум, известен с дългогодишния си интерес към предполагаемите доказателства за Саскуоч.

Неговото участие обаче също не трябва да се представя като научно потвърждение за съществуването на Бигфут. Хипотезата за реален неизвестен примат в Северна Америка не е приета от основното течение на научната общност, а убедителни физически доказателства – проверими останки, генетичен материал или екземпляр – липсват.

Тъкмо тази граница между доказателство, убеждение и митология изглежда е истинската тема на „Capturing Bigfoot“.

Филмът не разглежда само въпроса „Истински ли е Бигфут?“, а последствията, които няколко секунди размазана 16-милиметрова лента оставят върху живота на хората около нея.

Историята включва семейни отношения, разрушени приятелства, противоречиви свидетелства, финансови интереси и десетилетия на спорове между скептици и убедени привърженици.

Това обяснява и необичайното културно дълголетие на кадрите.

Оригиналният филм е кратък, треперещ и недостатъчно ясен, за да даде окончателен отговор. Парадоксално, точно тези недостатъци помагат на загадката да оцелее.

Изображението е достатъчно ясно, за да изглежда необичайно, но недостатъчно ясно, за да реши окончателно дали зрителят наблюдава неизвестно животно или човек в костюм.

59 години след онзи ден в Блъф Крийк науката все още не разполага с убедително доказателство за съществуването на Бигфут.

Затова истинската стойност на новооткритата лента вероятно няма да бъде измерена с рекламното обещание, че „променя всичко“, а с това дали нейният произход и дата могат да бъдат независимо установени и дали материалът действително предоставя проверима информация за събитията около 20 октомври 1967 г.

Именно този въпрос „Capturing Bigfoot“ ще постави отново пред широката публика на 20 октомври 2026 г. – точно 59 години след заснемането на един от най-обсъжданите 59-секундни филми в американската история.