Астрономи откриха революционни доказателства за съществуването на разклонени мрежи от пукнатини и канали на дълбочина 24 километра в недрата на Марс. Според проучването, публикувано в научното издание „Сайънс алърт“, по тези структури в далечното минало е текла разтопена магма към марсианските вулкани. Това откритие съществено променя досегашните представи на академичната общност за геоложката история и тектониката на Червената планета.

Традиционните научни теории досега сочеха, че вулканичната активност на Марс следва значително по-прости принципи, отколкото тази на Земята поради липсата на активни тектонични плочи. Сеизмологът от Университета на Бристол Тоубърмори Маккей-Чемпиън обаче пояснява, че в марсианските недра е съществувал сложен кръговрат на разтопени скали. Този процес фактически е обхващал цялата кора на планетата, което поражда множество нови въпроси за нейната еволюция.

Откритието е направено чрез детайлен анализ на данните от американската сонда „ИнСайт“ (InSight) за целия период на нейната мисия. Високочувствителният сеизмограф на борда е регистрирал няколко хиляди „марсотресения“. Тяхното подробно изследване е позволило на международния екип от специалисти да проучи в детайли структурата на марсианската литосфера и да локализира специфичните аномалии в дълбоките пластове.

За да си обяснят естеството на тези отклонения, изследователите са изградили детайлен компютърен модел на Марс. Резултатите показват, че сеизмичните аномалии бележат границата между два слоя магмени скали, различаващи се по съдържанието на желязо и силиций. Подобни различия могат да възникнат само при продължителна циркулация и постепенно охлаждане на магмата, подобно на процесите под вулканичните дъги на Земята.

Новите данни подкрепят хипотезата, че планетарна кора със сложна структура може да се образува и без наличието на класически тектонични процеси в недрата. Според учените това пренаписва правилата на планетарната геология. Откритието има фундаментално значение за астробиологията, тъй като значително разширява списъка с потенциално обитаемите светове в Галактиката, показвайки, че Марс е бил много по-динамичен в миналото си.