Учени за първи път директно датираха биологичен материал, свързан с древна микробна общност, на възраст около 3,5 милиарда години, съобщават изследователи в списание „Proceedings of the National Academy of Sciences“. Откритието е направено в скала от кратона Сингбхум в Източна Индия и може да представлява едно от най-старите пряко датирани доказателства за живот на Земята.

Екипът, ръководен от геолога Трисрота Чаудхури от Геоложката служба на Индия, изследва т.нар. Бхитардари черт – древна, богата на въглерод скала с характерни редуващи се тънки слоеве от кварц и въглероден материал. Структурата им наподобява вкаменени микробни постелки – биофилми, образувани от колонии едноклетъчни организми.

Ключово за изследването е, че учените не разчитат единствено на формата или химичния състав на въглерода. Те откриват миниатюрни цирконови кристали, които могат да бъдат датирани чрез уран-оловния метод. Четири от анализираните осем кристала показват съвпадаща възраст от 3497 ± 5 милиона години, което позволява възрастта на скалата и съдържащия се в нея въглероден материал да бъдат свързани много по-пряко.

Изследването показва още, че въглеродът има изотопен състав, съвместим с биологичен произход. Измерената стойност на въглеродния изотоп ^13C е около −30,9‰, което според авторите подкрепя интерпретацията, че материалът е резултат от биологична въглеродна фиксация. Учените обаче отбелязват, че подобни твърдения за най-древния живот изискват особено внимателна проверка, тъй като небиологични процеси също могат да създават органичен въглерод.

Резултатите са важни, защото възрастта на биологичния материал е определена чрез минерали, намиращи се в същото геоложко образувание, а не чрез косвено сравнение с други скали. Именно това прави находката особено ценна за изследването на ранната история на живота.

Преди около 3,5 милиарда години Земята е била коренно различна от днешната. Атмосферата практически не е съдържала свободен кислород, а районът на днешния Сингбхум е бил част от древна морска среда, в която вулканични и хидротермални процеси са доставяли силициев диоксид и желязо. Именно в такава среда вероятно са се развивали древните микробни общности.

Авторите предполагат, че изотопните данни са съвместими с относително сложни метаболитни механизми, включително процеси, подобни на цикъла на Калвин, които са съществували още преди 3,5 милиарда години. Това би означавало, че ранните микробни екосистеми са били способни да използват и преобразуват въглерода в условия, които са били изключително различни от съвременните.

Откритието не доказва кога точно е възникнал животът на Земята, но поставя надеждно датирани следи от биологична активност много близо до най-ранните периоди, за които разполагаме с геоложки свидетелства. То предоставя нов начин за свързване на предполагаеми биосигнатури с конкретна геоложка възраст и може да помогне на учените да проследят как и колко рано животът е успял да се установи на младата Земя.