Родителите, които са отглеждали деца през 60-те и 80-те години на XX век, са разчитали значително повече на самостоятелността, строгата дисциплина и ограниченото наблюдение. Част от тогавашните възпитателни практики днес изглеждат крайни или трудно приемливи за съвременните семейства.

Сертифицираната експертка по социални отношения Зайда Слейбъкърн разглежда промяната в родителските подходи в статия за американското издание YourTango. Тя посочва шест фрази, които са били често срещани в детството на предишните поколения.

„Приготви си сам вечеря.“

Според цитирано от авторката изследване на Маргарет Нелсън съвременните родители са по-склонни към свръхзакрила. Днешните възрастни отделят повече внимание и на това какво и колко ядат децата им.

„Изяж всичко в чинията си.“

Това правило също постепенно губи популярност. Диетологът Катрин Метселар предупреждава, че принуждаването на детето да изяжда всичко може да създаде чувство за вина и тревожност, свързани с храненето. Съвременният подход насърчава децата да обръщат внимание на сигналите, които тялото им изпраща.

„Прибирайте се вкъщи, когато уличните лампи светнат.“

Дългите часове игра навън без постоянен надзор от възрастни са били обичайна част от детството на много хора от предишните поколения. Според авторката тази свобода е подпомагала развитието на самостоятелност, но днес е ограничена от опасенията за безопасността, организираното ежедневие и широкото използване на технологиите.

„Можете да се возите в каросерията на камион.“

Друг пример за промяната в представите за безопасност е разрешаването на деца да пътуват в задната част на отворен камион. Днес подобна практика се възприема като сериозен риск и в много случаи е забранена от закона.

„Ще ти дам нещо, за което да плачеш.“

Фразата използва страха като средство за дисциплиниране. Психологът Стюарт Аблон определя подобен подход като родителство, основано на страх, което според него може да навреди на отношенията между родителите и децата и да засили тревожността.

„Сами сте си причинили това.“

Последната фраза в списъка е свързана с прехвърлянето на отговорността за трудностите изцяло върху детето. Според съвременните разбирания децата трябва да получават възможност да развиват самостоятелност, но едновременно с това родителите трябва да признават и подкрепят емоциите им и да поемат своята отговорност, когато е необходимо.