Виолет Морис (1893–1944) остава в историята като една от най-противоречивите личности на ХХ век – жена, която преобръща представите за спорт, морал и лоялност.

Родена в Париж, Морис от ранна възраст се изявява в над дузина спортни дисциплини – лека атлетика, плуване, хвърляне на копие, колоездене, футбол и автомобилни състезания. Талантът ѝ е безспорен, но нейният бунтарски характер предизвиква още по-голям интерес.

Тя носи мъжки дрехи, пуши пури, бие се и открито заявява хомосексуалността си, нещо немислимо за Франция през 20-те години.

През 1928 г. на Морис е отказано участие на Олимпийските игри, официално заради "неподходящо поведение". Въпреки това тя не се отказва от спорта и се насочва към автомобилните състезания.

В опит да подобри комфорта си зад волана, тя премахва хирургически гърдите си – скандален ход, който води до отнемане на състезателния ѝ лиценз.

След като отваря собствен гараж, съдбата на Морис взема още по-драматичен обрат. През 1936 г. е поканена лично от Адолф Хитлер на Олимпиадата в Берлин, където започва връзката ѝ с нацисткия режим.

В годините на Втората световна война тя става агент на Гестапо, работейки като шофьор, информатор и дори участник в мъчения. С жестокостта си печели мрачния прякор „Хиената на Гестапо“.

Френската съпротива не остава безучастна. През 1944 г. Морис е застреляна в засада на 51-годишна възраст, слагайки край на един живот, в който спортната слава и свободолюбие прерастват в предателство и насилие.

Историята на Виолет Морис е ярък пример как един талант и бунт срещу нормите могат да се превърнат в легенда, но и в символ на мрак и предателство.