Ново проучване на учени от Великобритания хвърля светлина върху сложната връзка между диабета, инсулиновата резистентност и когнитивните заболявания. Резултатите показват, че хората с генетично предразположение към високи нива на кръвна захар (глюкоза) два часа след хранене са с 69% по-голяма вероятност да развият болестта на Алцхаймер.

Генетичен анализ и методология

Изследователите от Университета в Ливърпул са анализирали данни от 357 883 лица, използвайки метода на Менделеевата рандомизация (MR). Вместо да измерват директно нивата на захарта, те са идентифицирали специфични гени, отговорни за метаболизма на глюкозата след хранене.

Този подход позволява на учените да:

  • Изолират влиянието на околната среда и страничните здравословни състояния.

  • Установят по-надеждна причинно-следствена връзка.

  • Фокусират вниманието върху т.нар. постпрандиална глюкоза (захарта след хранене), вместо върху нивата на гладно.

Скрити механизми

Интересното в проучването е, че не е открита пряка връзка между стандартните нива на инсулин или общата инсулинова резистентност и риска от деменция. Ядрено-магнитните резонанси на част от участниците също не показват видими промени в размера на хипокампа или увреждане на бялото мозъчно вещество. Това предполага, че връзката между захарните пикове и Алцхаймер се дължи на по-фини биологични процеси, като микровъзпаления или клетъчен стрес в мозъка.

Значение за превенцията

Епидемиологът Андрю Мейсън подчертава, че откритието може да промени бъдещите стратегии за превенция. Управлението на кръвната захар не трябва да се следи само като средна стойност, а със специфичен фокус върху периода непосредствено след хранене.

Въпреки категоричните данни от биобанката на Обединеното кралство, изследователите призовават за допълнителни проучвания сред по-разнообразни етнически групи, за да се потвърди универсалността на тези изводи.