Макар днес Марс да е сурова и безводна пустиня, релефът му пази спомени за богато водно минало, белязано от древни речни корита и специфични минерални отлагания. Енигмата как точно тази влага се е изпарила в Космоса получи нов отговор благодарение на проучване, публикувано в списанието Communications Earth & Environment. Международен екип от астрофизици доказа, че дори локални и ограничени по мащаб прашни бури имат капацитета да изтласкат водните молекули до най-високите атмосферни слоеве.

До момента научната общност вярваше, че загубата на вода се случва основно по време на глобални бури или през лятото в Южното полукълбо. Настоящият анализ обаче се фокусира върху събития от 37-мата марсианска година (кореспондираща на 2022-2023 г. на Земята). Изследователите Адриан Брайнес от Института по астрофизика на Андалусия и Шохеи Аоки от Токийския университет установяват, че по време на северното лято необичайна регионална буря е увеличила концентрацията на водна пара в средната атмосфера цели 10 пъти.

Този процес води до драматични последици в горната граница на атмосферата:

  • Водородни емисии: Количеството водород, изтичащо в открития космос през екзобазата, е скочило 2,5 пъти спрямо обичайните нива за този сезон.

  • Климатичен механизъм: Прашните частици помагат на водата да достигне височини, където слънчевата радиация я разгражда, позволявайки на водорода лесно да напусне гравитацията на планетата.

  • Нови модели: Тези данни не са били предвидени от досегашните климатични модели, което налага тяхното преразглеждане.

Откритието добавя липсващо звено в милиардната история на Марс, доказвайки, че кратки, но изключително интензивни метеорологични епизоди са изиграли ключова роля в превръщането на планетата в мъртъв свят. Според учените, това е доказателство, че не само глобалните катастрофи, но и локалните атмосферни смущения формират дългосрочната съдба на небесните тела.