Ново научно изследване, проведено от специалиста по зависимости д-р Валентин Скрябин, доказва, че „забранената“ храна се възприема от човешкия мозък като значително по-вкусна. В експеримента са взели участие 120 пълнолетни доброволци, които са оценявали напълно еднакви порции пържени картофи в четири различни ситуации.

Резултатите показват, че храната, придобита без официално разрешение или чрез поемане на символичен риск, последователно е дефинирана като по-хрупкава, по-солена и с по-високи вкусови качества. При сценариите с най-висока степен на риск крайната оценка на идентичния продукт е била с близо 40% по-висока спрямо стандартната порция.

Според авторите на проучването върху човешките рецептори и възприятия едновременно действат три основни психологически и физиологични механизма. Първият от тях е психологическата съпротива, при която дефицитните или забранени обекти автоматично стават по-желани за индивида.

На второ място се нарежда специфичната физиологична възбуда, която ускорява сърдечния ритъм, повишава нивата на концентрация и по този начин изостря сетивните органи към солта и текстурата на храната. Третият фактор се корени в предварителното очакване и културно обусловената представа, че чуждото или скритото носи по-голямо удоволствие.

Експериментът показва, че демографски фактори като възраст и пол нямат никакво влияние върху крайните резултати. Единственото регистрирано изключение е свързано с нивата на глад, тъй като при силна физиологична потребност контекстът губи значението си и ефектът на нарушението отслабва.

Изследователите обръщат внимание, че макар изследването да е ограничено до един продукт в лабораторна среда, то потвърждава фундаменталния принцип за „забранения плод“. Крайният извод на учените е, че човешкият мозък приписва по-висока хедонистична стойност на оспорваните преживявания, което доказва, че вкусът зависи до голяма степен от емоциите и контекста на ситуацията.