Международен екип, публикувал резултати в Nature Medicine, съобщава, че преддиабет може да влезе в ремисия и без загуба на тегло. Изследването показва нормализиране на кръвната захар чрез метаболитни промени, свързани с преразпределение на мазнините, а не непременно със сваляне на килограми. Целта е да се намали рискът от диабет чрез адресиране на основните механизми.

От десетилетия фокусът е върху отслабването като ключ към превенция на диабет. Новите данни поставят това допускане под въпрос: около една четвърт от участниците в програми за промяна на начина на живот постигат стабилна ремисия на преддиабета, без да свалят килограми, със същата защита срещу развитие на диабет, както при ремисия чрез отслабване.

Механизмът се свързва с вида и местоположението на мазнините. Висцералната мазнина (дълбоко в корема) повишава възпалението и инсулиновата резистентност. Обратно, подкожната мазнина може да подпомага инсулиновата чувствителност. Участниците, които нормализират глюкозата без отслабване, изглежда пренасочват мазнините от коремната кухина към подкожните тъкани при непроменено общо тегло.

Роля имат и хормонални системи, подобни на тези, активирани от медикаменти за отслабване като Wegovy и Mounjaro. Хормонът GLP-1 подпомага отделянето на инсулин при повишена кръвна захар; при ремисия без отслабване се наблюдава естествена активация на тази ос и потискане на хормони, които повишават глюкозата.

Практическият извод: при преддиабет акцентът може да се измести от кантара към метаболитното здраве и разпределението на мазнините. Данните сочат, че прием на полиненаситени мазнини (риба, зехтин, ядки; средиземноморски модел) и тренировки за издръжливост могат да намалят висцералната мазнина дори при стабилно тегло. Отслабването остава полезно, но нормализирането на кръвната захар трябва да е водеща цел при лечението на преддиабет.

Перспективата е обнадеждаваща за милиони хора, които се затрудняват с традиционните програми за отслабване. За клиницистите това означава по-широки терапевтични стратегии: системно проследяване на глюкозата, насърчаване на хранителни и двигателни навици, насочени към редукция на висцералната мазнина и подобрена инсулинова чувствителност.