Пловдив е признат от международната археологическа общност за най-стария постоянно населен град в Европа и пети в целия свят, като първите доказателства за организиран живот под тепетата датират от шестото хилядолетие преди новата ера. Въпреки световната си слава, градът пази десетки слабо известни исторически детайли, които убягват от традиционните туристически пътеводители.

Малко известен факт е, че преди Филип II Македонски да даде емблематичното име Филипополис през 342 година преди новата ера, древногръцкият историк Теопомп описва съществуващото тракийско селище с пейоративното наименование Понерополис, което в превод означава „град на злодеите“, тъй като македонският владетел заселва там първоначално бунтовници и правонарушители.

Градът е известен и с името Кендрисия, произлизащо от култа към местното тракийско божество Кендрисо Аполон, чийто лик по-късно е сечен върху римски монети. Дори митичният тракийски цар Евмолп, син на Посейдон, е оставил своя отпечатък чрез наименованието Евмолпиада, превърнало се в символ на Трихълмието преди настъплението на Римската империя.

Географският профил на Пловдив също крие своите тайни, тъй като в масовото съзнание той съществува като „Градът на седемте тепета“, но в действителност хълмовете са били осем. Осмото възвишение, наречено Марково тепе, е напълно заличено в края на деветнадесети и началото на двадесети век, когато сиенитните му скали са натрошени за павета, с които са павирани пловдивските и софийските улици.

Друг парадокс е свързан с прочутия Римски стадион, разположен под съвременната пешеходна зона, който е събирал впечатляващите 30 000 зрители и е бил сцена на Кендрисийските Александрийски игри, организирани по модела на гръцките Олимпийски игри.

Любопитно е, че величественият Античен театър, открит след свлачище през седемдесетте години на миналия век, е бил частично разрушен още в древността — през пети век той е опожарен по време на опустошителното нашествие на хуните под предводителството на Атила.

Административната история на Пловдив след Освобождението поднася още неподозирани факти, тъй като градът официално приема сегашното си име едва след Първата световна война, а дотогава в международната дипломация се използва предимно гръцката форма Филипополис или турската Филибе.

По време на петмесечното управление на Източна Румелия преди Съединението през 1885 година, Пловдив функционира като фактическа столица на автономната област, като тук се ражда първата извънстолична печатница и се полагат основите на професионалния български театър. В икономически план, градът става домакин на първото Първо българско земеделско-промишлено изложение през 1892 година, което поставя началото на модерния панаирен туризъм у нас.

Прочутият пловдивски квартал Капана също има различна историческа съдба, като през петнадесети век е създаден не като арт зона, а като огромен занаятчийски център, където две пресичащи се улици са били покрити с дървени навеси, наподобяващи истински капан за посетителите. Всички тези детайли превръщат съвременния полицентър в жив музей на открито, чиито пластове продължават да изненадват изследователите.