Процесът на татуиране задейства незабавен имунен отговор в човешкия организъм, чиито дългосрочни последици учените тепърва започват да изследват в дълбочина. Инжектирането на пигмент под кожата се възприема от тялото като чуждо тяло, което предизвиква постоянна мобилизация на защитните сили. Последните научни изследвания категорично доказват, че микрочастици от мастилото навлизат в лимфната система и се натрупват трайно в лимфните възли, които са ключови центрове на имунната активност.

Съвременните пигменти за татуиране представляват сложни химически смеси, много от които първоначално са разработени за индустриални цели, включително за автомобилни бои и тонери. Лабораторните анализи откриват в тях следи от тежки метали като никел, кобалт и хром, а в по-редки случаи и олово. Цветните пигменти, особено червеният цвят, се свързват най-често с проявата на тежки алергични реакции и хронични възпаления на епидермиса.

Медицинските експерти предупреждават, че масово използваните азопигменти могат да се разпаднат на опасни ароматни амини под въздействието на слънчева светлина или при лазерно премахване. Черните мастила от своя страна често съдържат полициклични ароматни въглеводороди, които в научната литература се класифицират като потенциално канцерогенни. Въпреки че към момента няма категорични клинични доказателства за пряка връзка между татуировките и онкологичните заболявания, мащабни наблюдателни проучвания показват по-висок риск от развитие на меланом при татуирани лица.

Нарастващият обем от научни данни поставя сериозни въпроси пред здравните регулатори относно токсичността и имунните ефекти от подобни процедури. Специалистите съветват хората с автоимунни заболявания задължително да се консултират с лекуващия си лекар преди посещение в студио. За всички останали потребители остава препоръката да избират сертифицирани обекти с високи хигиенни стандарти и пълна прозрачност относно произхода на използваните консумативи.