Купуването на гласове е деструктивна практика, която подкопава основите на демократичните процеси в световен мащаб. Въпреки че е официално забранено в над 90% от държавите, предлагането на пари, храна и материални облаги срещу вот продължава поради бедност и слаб институционален контрол. Данни на Transparency International и International IDEA показват, че в някои развиващи се демокрации близо една трета от избирателите са били обект на незаконни предложения.

В регионален план най-високи нива на изборна корупция се отчитат в Азия, по-конкретно в Тайланд и Филипините, където около 28% от гражданите са получавали оферти за подкуп. Сходни тенденции са документирани в Латинска Америка (Мексико, Бразилия, Аржентина) и Африка (Нигерия, Кения, Гана). В тези региони практиката често е свързана с т.нар. клиентелизъм, при който социално слабите слоеве се превръщат в основна цел на политическите брокери.

В Източна Европа България се откроява като държава с хронични проблеми в това направление. Тук купуването на гласове е особено активно в уязвимите общности, включително сред ромското население, като тарифите обикновено варират между 30 и 100 евро или се изразяват в раздаване на хранителни пакети. Наред с България, международните наблюдатели от OSCE/ODIHR сигнализират за организирани схеми и злоупотреба с ресурси в държави като Молдова, Грузия и Албания.

Докато в развитите демокрации на Западна Европа и САЩ подобни случаи са изолирани и строго наказвани, в останалите региони посредници играят ключова роля в разпределението на средствата. Експертите са категорични, че борбата с този феномен изисква прозрачност в кампанийното финансиране, по-строго законодателство и мащабни образователни кампании, които да повишат устойчивостта на избирателите към манипулации.