България е втора в ЕС по поскъпване на храните

Цените на храните и безалкохолните напитки в България са скочили с 54% между август 2021 г. и август 2026 г., което поставя страната на второ място в Европейския съюз по поскъпване на храните.

По-висок ръст е отчетен единствено в Унгария – 57%, докато Румъния е непосредствено след България с 53%. В същото време минималната заплата у нас е нараснала достатъчно, за да увеличи с над 20% количеството храна, което може да бъде купено с нея спрямо преди пет години.

Данните очертават на пръв поглед парадоксална картина – храните у нас са сред най-бързо поскъпващите в ЕС, но минималната заплата е нараснала още по-бързо. Това означава, че работещ на минимално възнаграждение теоретично може да купи повече храна с брутната си заплата през 2026 г., отколкото през август 2021 г.

Средното увеличение на цените на храните и безалкохолните напитки в ЕС за разглеждания петгодишен период е 34%. Разликите между отделните държави обаче са значителни. Във Франция поскъпването е 25%, в Италия – 30%, в Германия – 34%, а в Испания – 35%. На този фон увеличението от 54% в България е с 20 процентни пункта над средното за ЕС.

Сравнението на минималните заплати и цените показва друга страна на процеса. Според анализа, базиран на данни на Евростат, покупателната способност на българската минимална заплата спрямо храните се е увеличила с повече от 20% за пет години. Подобно развитие се наблюдава още в Хърватия, Албания, Румъния, Унгария и Литва.

Този показател обаче има важно ограничение. Той сравнява брутната минимална заплата с движението на цените на храните и не показва каква сума реално остава на домакинството след данъци и осигуровки, жилищни разходи, електроенергия, отопление, транспорт и останалите задължителни плащания. Затова увеличението на покупателната способност спрямо храните не трябва автоматично да се тълкува като същия ръст на общия жизнен стандарт.

Това е особено важно за България, тъй като страната продължава да е сред държавите с най-ниско номинално минимално възнаграждение в ЕС. Данните на Евростат показват, че на 1 януари 2026 г. брутната минимална заплата в България е 620 евро месечно – най-ниското номинално равнище сред държавите от ЕС с национална минимална заплата.

Разликата се свива, когато възнагражденията бъдат коригирани спрямо ценовите равнища. Изразена в стандарт на покупателната способност, българската минимална заплата през 2026 г. вече надхвърля 1000 PPS, което показва колко съществено влияние имат по-ниските местни цени върху международните сравнения.

Балканите дават още по-ясен пример за ефекта от бързото увеличение на възнагражденията. В Сърбия и Черна гора количеството храна, което може да бъде закупено с минимална заплата, е нараснало с около 37% спрямо август 2021 г. – най-силното подобрение сред разглежданите европейски държави. За същия период минималните заплати там са нараснали съответно със 103% и 102%.

На другия полюс са някои по-богати държави. В Германия покупателната способност на минималната заплата спрямо храните се е увеличила с 9%, в Гърция – със 7%, а в Ирландия – с 10%. В Испания тя е намаляла с 5%, във Франция – с 4%, а в Малта – с 6%.

Особено показателна е Турция, където номиналните проценти са огромни. За пет години минималната заплата е нараснала с 823%, а храните са поскъпнали със 752%. Въпреки разликата от 71 процентни пункта реалното увеличение на количеството храна, което може да бъде купено с минимална заплата, е само около 8%. Примерът показва защо простото изваждане на хранителната инфлация от ръста на заплатите може да доведе до подвеждащи заключения.

Българската картина също изисква подобна предпазливост. Минималната заплата действително е изпреварила поскъпването на храните, но това се случва при едно от най-ниските изходни равнища на минималното възнаграждение в ЕС и при хранителна инфлация, която е сред най-високите в Съюза.

Допълнителен контекст дават последните данни на Националния статистически институт, според които общата натрупана инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е 37,6% между август 2021 г. и август 2026 г. Това означава, че поскъпването на храните от 54% значително изпреварва общото увеличение на потребителските цени за същия петгодишен период.

Затова основният въпрос за домакинствата не е единствено дали минималната заплата расте по-бързо от храните. Значение имат и изходното равнище на доходите, данъците и осигуровките, жилищните и енергийните разходи и делът от семейния бюджет, който продължава да отива за най-необходимото. Именно тези фактори определят дали статистическото подобрение на покупателната способност се усеща и в ежедневния стандарт на живот.