Кулион не прилича на никой от останалите 7 641 филипински острова — тук няма курорти, няма тълпи, няма коли под наем. Само сини заливи, водопади, рибарски селища и почти безлюдни плажове. Това е място, където райската природа и болезнената история съжителстват.

„Кулион е изгубен островен рай“, казва Джон Лисбоа, директор на местния музей. Под спокойната повърхност обаче се крие трудно минало — островът е бил най-голямата организирана лепрозна колония в света.

История, призната от ЮНЕСКО

Музеят и архивите на Кулион са признати от Регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО, заради уникалната роля на острова в медицинската и социална история.

През 1902 г., по време на американското колониално управление, Кулион е избран за лепрозна колония заради изолираното си местоположение и наличието на прясна вода. Местните жители са били принудително изселени, а първите пациенти пристигат през 1906 г.

До 1935 г. населението на колонията достига около 7 000 души. Островът се превръща в център за медицински изследвания, но пациентите са били третирани като затворници. „Остров на живите мъртви — остров без изход“, казва Лисбоа.

Спомени и наследство

Днес гидът Хърми Вилануева, наричан просто „Пастор“, води посетителите през останки от миналото — детския дом, банята Tres Bolas, стария театър, крематориума за болнично бельо и бунгалата на лекарите.

В централния площад някога е свирила „Бандата на лепрозната колония“, а около него днес живеят потомци на бившите пациенти. Сред тях е 88-годишната Джулиана Валибия, чийто родители са страдали от тежка форма на болестта.

Спокойствие и природа

След десетилетия на изолация, от средата на 90-те години насам Кулион е нормална, процъфтяваща общност. „Няма от какво да се страхувате“, уверява Лисбоа.

Островът предлага изумрудени хълмове, мангрови гори и кристални води, а местните посрещат с усмивка. Повечето от 24 000 жители се препитават от риболов, земеделие, малки магазини и триколки, казва Вилануева.

Първи стъпки в туризма

Жанет и Саймън Лейвърс управляват малка къща за гости, посрещайки първите туристи. „Гостите обожават природата, уникалната история и спокойствието“, казва Жанет. „Няма престъпност, няма тълпи. Всичко е безопасно.“

Вилануева води посетители до скрити кътчета — водопада Бутнонан, плажовете Serenity и Набаюан, достъпни само с разрешение. Там, където другаде биха се издигали луксозни курорти, пясъкът е пуст, а една самотна лодка се поклаща в водата.

Кулион е остров, който не забравя, но и не спира да живее.