Комисия одобри новото регионално деление на България

България ще премине от шест към четири региона за планиране, ако бъдат окончателно приети предложените промени в Закона за регионалното развитие.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление одобри на първо четене законопроекта, внесен от Министерския съвет на 20 октомври. Новото деление предвижда създаването на Столичен, Северен, Източен и Южен регион, като се запазват всички 28 административни области в страната.

Реформата е свързана с новата европейска класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), която трябва да се прилага от 1 януари 2027 г. Целта е да се подобри регионалното планиране, да се намалят различията между отделните части на страната и да се създадат по-добри условия за насочване на инвестиции.

Законопроектът беше представен пред депутатите от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева. По думите ѝ измененията ще осигурят необходимата правна основа за разработването на новите интегрирани териториални стратегии и за съгласуването им с европейските изисквания.

Според официалния законопроект, публикуван от Народното събрание, новото териториално деление обхваща всички области в страната, разпределени по следния начин.

Столичният регион ще включва единствено област София (столица), обхващаща територията на Столична община.

Северният регион ще обединява 11 области: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра.

Източният регион ще включва шест области: Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол.

Южният регион ще обединява десет области: София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.

По този начин досегашните Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен район за планиране ще бъдат заменени от четирите нови региона.

Промяната няма да засегне административните граници на областите и общините. Новите региони ще служат за статистически цели, стратегическо планиране и управление на регионалното развитие, а не като ново административно деление на България.

Съгласно решението на Министерския съвет цялата територия на страната ще бъде обединена и в един регион от ниво NUTS 1 вместо досегашните два.

Специален режим се предвижда за София, тъй като столицата едновременно изпълнява функциите на община, административна област и самостоятелен регион за планиране.

За Столичния регион няма да се разработва отделна интегрирана териториална стратегия. Нейните функции ще се изпълняват от Плана за интегрирано развитие на Столична община.

Документът ще се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, след като бъде одобрен от Столичния общински съвет и премине необходимите съгласувателни процедури.

За останалите три региона – Северен, Източен и Южен – ще бъдат разработвани интегрирани териториални стратегии за развитие, които ще определят средносрочните приоритети за инвестиции, инфраструктура, икономика и подобряване на условията за живот.

Предвижда се и намаляване на регионалните съвети за развитие от шест на четири. Те ще участват в координацията на регионалните политики и в изпълнението на стратегическите документи.

Регионалният съвет за развитие на Столичния регион ще включва областния управител на София (столица), кмета на Столична община, председателя на Столичния общински съвет и районните кметове.

Промените са свързани и с подготовката на регионалните политики за следващия програмен период на Европейския съюз. Новото райониране трябва да осигури по-ясна основа за планиране на инвестициите и за прилагане на интегрирания териториален подход.

Одобрението на законопроекта от парламентарната комисия е само първа стъпка в законодателната процедура. Предстои текстовете да бъдат разгледани и гласувани от Народното събрание.

Ако бъдат окончателно приети, измененията ще поставят основата на новата система за регионално планиране в България, съобразена с европейската статистическа класификация и бъдещите инвестиционни приоритети.